Приятелите трябва да бършат и сълзите ни

Що за приятелство е, когато е няма подкрепата в най-трудните моменти?!

С Мира никога не сме били особено близки – имахме общи приятели, но нищо по­вече зарадвах й се, когато се срещнахме в метрото. Подхванах банален разговор и в един момент усетих, че Мира изобщо не ме чува. Замълчах, а после тя се из­вини, че не ме е слушала. Ви­дях сълзи в очите й.

Накарах я да слезем на първата спирка и още пре­ди да сме намерили кафе­на, тя изплака болката си. Седмица преди 18-ата го­дишнина от сватбата мъжът й казал, че бракът им е из­черпан, най-добре е всеки да продължи живота си сам, затова нека по-бързо да уреди вьпроса юридичес­ки. Колкото до детето, ще се грижат за него заедно, той няма да липсва на дъщеря им. Обяснил още, че всичко е консултирал о адвоката си и той ще ги очаква в близ­ките дни, за да задействат процедурата Мира била, меко казано, в шок. Направила няколко опита да поговорят, да раз­бере защо мъжът й е взел бързо и сам такова важно решение. Всеки път се натъквалата някаква причи­на разговорът да не се състои – нямал време, сто неща му висели на главата, преди отпуската трябвало да свърши какво ли не – тя дори не знаела, че е планирал романтично пътуване в Италия с новата дама на сърцето си… Била направо смазана.

Единственото хубаво в ця­лата каша било, че дъщеря им тогава гостувала на Ваня – най-добрата приятелка на Мира, която от години живеела в Лос Анджелис. Били неразделни от деца – израс­ли на две съседни улици, всички щуротии правели за­едно, нямали тайни – нито за двойки, нито за гаджета, нито за странни пеперуди в корема и страхове от първия секс. И двете били единствени деца в семей­ствата си и се имали за по­вече от сестри. Дори когато Ваня заминала с мъжа си на другия край на света, пак не се разделили – поне така мислела Мира. Посрещала приятелката си и семей­ството й, гостувала им, а този път по финансови при­чини изпратила детето само.

Естествено, обадила се на приятелката си и я помоли­ла за поверителен скайп разговор в удобен момент – не искала момичето там да научава, че родителите й се развеждат. Дебнела Ваня и като се появила в скайпа, включила камерата и просто избухнала: „Развеждам се…“ Отприщила сълзите си, хълцала, опитвала се да каже нещо смислено, но нищо не се получавало. И не повярвала, че наистина е чула думите на Ваня; „Е, и какво? Нито си първата, нито си последната…“ По-леко щяла да понесе леден душ, отколкото студените думи и хладното безразличие на лицето на най-добрата си приятелка. Вината не била нито в техниката, нито в раз­стоянието, а в душата. Из­веднъж Мира осъзнала, че двете са на светлинни годи­ни една от друга. Иначе Ваня никога нямало да си позво­ли да й говори така. Просто защото на приятел не се го­вори по този начин.

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Мъжкото приятелство не е „женска работа“