Да потъпча ли гордостта си, за да бъдем отново приятeлки?
Момиче на 20 години съм, от Варна, но поради различни обстоятелства преди 4 г. се наложи да се преместя на село. Там се запознах с една от местните, с която в началото бяхме само на „здравей- здрасти“.
С течение на времето обаче се сближихме и започнахме да си споделяме всичко. Станахме неразделни и постоянно бяхме или у нас, или у тях. Помежду ни нямаше тайни и знаехме и кътните си зъби. Никога не бяхме се карали за нищо допреди няколко месеца. Тогава тя ходеше с един, дето много го обичаше, ала той само я използваше. И когато я заряза, приятелката ми опита да се самоубие. Слава Богу, спасиха я.
Беше ми жал за нея, исках да забрави разочарованието, затова реших да я запозная с братовчеда на своето гадже. Само ако знаех, че това е най- неподходящият човек, никога нямаше да го направя, но… Тоя кретен взе, че й наговори измислици как съм клюкарствала по неин адрес и неща, които дори не съм си помисляла, камо ли да говоря. Един ден тя ми се обади, наруга ме и заяви, че не желае повече да я търся.
Естествено, прекратих всякакви контакти с нея, но ми е тежко. Тя беше единствената приятелка, която имах. Така искам да я видя, да се прегърнем, както го правехме преди при всяка своя среща! Понякога взимам телефона, за да й се обадя и да й обясня каква е всъщност истината. Не мога обаче да потъпча гордостта си и да проявя слабост.
Оня ден научих, че е в болница. Отвътре ме гризе да отида и да узная каква е причината и как се чувства, но не желая хората да разбират, че се притеснявам за нея. Затова пред всички се правя, че тя не ме интересува. Един Господ знае колко ще продължи това, но много искам отново да бъдем неразделни.
Отхвърлената приятелка
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Могат ли жените да пазят приятелството между тях?
Leave a reply