Раздавам се докрай, а после ме нараняват!
Дано след последния удар, който понесе сърцето ми, най-сетне проумея простата истина, че то ще престане да кърви, когато спра да помпам със самочувствие мухльовците до себе си и да ги карам да си вярват, че са стопроцентови мъже. От години ми се залепват от една и съща „марка“ – нещастни, безработни, изоставени от съпруги или годеници. А аз, глупачката, не само ги утешавам в обятията си, ами сама ги тласкам към креватите на други жени, на които те пробутват научените от мен уроци. На 30 съм вече, а останах неомъжена от проскубаните пилета в панталони, които от съжаление взимам под крилото си. Сигурно има нещо ненормално в мен, защото от дете съм си такава. Вечно мъкнех у дома бездомни, често пребити от жестоки малчугани, кучета и котки, гълъби с пречупени криле, прибрах хамстера на съседско момиче – бе й омръзнал и смяташе да го изхвърли… Редовно водех съученички и приятелки да преспиват у дома в събота и неделя, защото родителите ми държаха магазин за хранителни стоки и у нас винаги имаше храна в изобилие. Някои си тръгваха в понеделник с пълни джобове и ученическа чанта с вкусотии, задигнати от хладилника ни, а аз – подсмърчайки – ги оправдавах пред мама, че го правят, защото са бедни и гладни.
Като студентка изхранвах с колетите от нашите няколко момичета и момчета от курса, но после, след дипломирането, никой от тях не ми прати дори картичка за празник. Винаги съм била в очите на околните момиче, което си има всичко – отличничка, усмихната, доброжелателна и отзивчива, добре облечена и нахранена. Докато завърша университета и магистратурата, родителите ми не ме лишаваха от нищо, след това поех живота си. в свои ръце. Работя яко, знам си цената и си заслужавам високата заплата. Само в личния ми живот е пълен хаос. Вече не знам дали бъркам любовта със съжалението, но какво да правя, като толкова обичам да помагам и да връщам усмивките на хората.
Няма да се впускам в подробности за поредицата неуспешни връзки, защото сценарият е почти един и същи – първа протягам ръце и раздавам с пълни шепи, а накрая съм прецакана и изоставена. Ще споделя само за последната, току-що приключила, естествено със същия край.
С Краси се запознах на рождения ден на свoя колежка. Красив, млад мъж, доста скромно и небрежно облечен, стоеше самотен в ъгъла на стаята и се наливаше с водка. Сърцето ме заболя, като гледах отчаянието, изписано на лицето му. Приближих, заговорих го, а той само дето не се разплака и не легна на рамото ми. След половин час вече знаех личната му драма – жена му го изоставила, по-точно изхвърлила, след развода му взела всичко, той от мъка започнал да пие и прави гафове в службата, заради което го уволнили и сега бил на дъното. Дори за клошар не ставал, защото и за там се искало умение – да знаеш какво да търсиш, като ровиш по кофите.
Може би вече се досещате, че още същата вечер го приютих и му дадох ключ от дома си. Освен това му предоставих самостоятелна стая, с денонощен достъп до хладилника и шкафа с храна. А от следващия ден направо го осинових – „обзаведох“ го с нови дрехи, обувки, телефон, прибори за бръснене, с две думи, стегнах го като младоженец. Тъй като аз си имах всичко, а покрай мен и той се почувства човек и мъж, не беше трудно любовта да се промъкне между нас. Не мога да отрека – сексът беше чудесен, но нека не забравяме, че той е пълноценен, когато партньорите нямат финансови и други проблеми. Благодарение на моите пари Краси придоби самочувствие, преборихме се с пиенето му, а след половин година си намери и работа. Не толкова добре платена като моята, но поне не скучаеше вкъщи и си уплътняваше деня, докато се прибера. Аз продължавах със скъпите подаръци, защото виждах, че им се радва като дете – последен модел мобилен телефон, лаптоп, маркови дрехи и козметика. Повярвайте, не съм го правила, за да ме обича повече – просто исках да му създавам радост и да го правя щастлив. Защото – за разлика от мен – до срещата ни той е познавал и бедността, и мизерията.
Никой не ми каза, че Краси ми изневерява – сама се досетих. Всяка влюбена жена развива шесто чувство по отношение на партньора си и по неуловими за останалите хора знаци разбира, че в живота им се е намесила друга. Мога да бъда добра и щедра, да правя хиляди компромиси със себе си за сметка на човека до мен, но предателството не мога да простя. Никога и на никаква цена! Проследих Краси, разбрах коя е любовницата му и къде се виждат. Не е по-хубава от мен, нито по-млада. Напротив, доста закръглена е и Постара от Краси поне с 10 години. Но е богата, дори много. Разведена е, с дъщеря в Холандия, с реституирани няколко апартамента и магазини, които дава под наем. Както се казва, червива от пари – има и за нея, и за щерка й. Кой млад мъж не би си затворил очите пред такова богатство? За нея не е проблем да му купи скъпа кола, да го спре от мижавата му работа и да обикалят заедно по екскурзии из света.
Вечерта, когато Краси се прибра, не вдигнах скандал, само го помолих да си събере багажа и да ми върне ключа от жилището.
Не попита защо, не поиска обяснение. Направи гo мълчешком и след половин час се изниза като влечуго, без дори да се сбогува. Мисля обаче, че нарочно ми е дал възможност да разбера за онази жена. Не е имал търпение да играем на котка и мишка, а може би тя му е давала зор, искала е да не го дели с мен, да е само неин. Важното е, че получи каквото искаше: спести си унижението да с»е гърчи пред мен и да обяснява – хъка-мъка, защо ме напуска. И всъщност мъката и болката останаха пак за мен.
Сега ми е празно в душата, сякаш някой е изтръгнал с ръце сърцето ми и раната не спира да кърви… Непрекъснато се питам – за кой ли път позволих сама да си причиня тези страдания? И докога ще продължавам да се лъжа в мъжете? Повярвайте, ако имаше ампула против влюбването, щях да поискам да ми я имплантират. Като онези, които поставят на алкохолиците, за да не смеят да пият, тъй като посегнат ли към чашата, ще умрат. Защото и моята зависимост, да се раздавам безотказно, е не по-малко вреден порок.
Мариана
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Едва ли вече ще видя отново най-добрата си приятелка
Leave a reply