Срам ме е, че посегнах, но нямах друг избор.
Преди няколко години ме съкратиха от работата, която много харесвах, и изведнъж се озовах на трудовата борса, където навалицата беше такава, че от там едва ли щяха да ми предложат нещо свястно.
Изпаднах в депресия, а мъжът ми – вместо да ми помогне, да ме успокои и да поеме отговорността за финансовото ни оцеляване – взе, че се завъртя покрай една весела вдовица и се пренесе при нея. Предателството му съвсем ме срина, не виждах светлина от никъде, дори успехите на дъщеря ми в училище не ме радваха.
Ето в такова мрачно настроение веднъж, след пореден безуспешен опит да си намеря работа, пътувах с автобуса към вкъщи. Държах се за облегалката на първата седалка, а зад нея се мъдреше висока чанта на колелца. Поглеждах я от време на време и си представях с колко ли зеленчуци от пазара е пълна, докато у дома нямаше нищо и с дъщеря ми пак щяхме да вечеряме филийка с маргарин и варено яйце. Точно тогава жената от първата седалка стана и аз се отместих, за да вземе багажа си. Онази обаче слезе, без да се интересува от него, а на нейното място се настани една млада пъргавелка. Продължих да фиксирам чантата. Цялото ми внимание беше в нея. Дали пък някой разсеян дядка не я беше забравил? Тя си стоеше там без никакъв надзор и сякаш молеше да я взема.
Никога дотогава не бях посягала на чуждо. Изкушението в онзи момент обаче беше толкова силно, че дясната ми ръка сама се протегна към чантата. Тежка беше. Пълна до горе. Слюнките ми потекоха, а празният ми стомах се сви на топка. Усетих как вълна на възбуда ме заля от главата до краката. Дръпнах чантата и я насочих към вратата на автобуса. И изведнъж ме обля студен душ – нима бях способна да открадна?! Не, по-добре да я предам на шофьора да я пази, докато някой си я потърси. Дяволчето в мен обаче ревеше: „Спирката ти наближава, вземи я, никой няма да разбере!“ Сякаш се разполових – лявата ръка искаше да прехвърли чантата покрай желязната пръчка в краката на шофьора, а дясната я теглеше към стъпалата пред вратата. Изпотих се от напрежение!
В този миг нечии пръсти се впиха в рамото ми. Една едра жена се вкопчи в дръжката на чантата, издърпа я направо през краката ми и изсъска: „Крадла!“ Изчервих се и слязох през отворената врата. Чак когато автобусът се отдалечи, направих няколко крачки и осъзнах какъв обрат в живота ми щеше да настъпи, ако жената не ме бе спряла да извърша първата си кражба. Така се разтреперих, че хората около мен ме сложиха да седна на пейката до спирката, дадоха ми да пия вода, а един мъж започна да ми вее с вестника си.
Разплакана, се обадих на сестра си и й разказах какво щях да сторя. Тя дойде да ме прибере и веднага ме заведе при свой приятел психолог за консултация. После плати изостаналите сметки за
ток и вода и напълни хладилника. А след седмица ми намери и работа. Сега съм добре, разведох се с предателя, работя като касиерка в кварталния супермаркет и с радост мисля за абитуриентския бал на дъщеря си. Благодаря на Господ, че не допусна да се превърна в крадла, а и вече съм сигурна, че в подобна ситуация повече няма да си позволя да изпадна.
Савина
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Жената, в която съм влюбен май е клептоманка!?
Leave a reply