Татко превъртя и ме закле да избирам между него и любимия мъж!
Аз съм момиче едва на 18 – току-що започваща живота си, но не мога да се отърва от миналото си.
Родена съм в малък град и когато бях на 4, семейството ми беше много добре финансово. Имахме коли, къщи, магазини, но уви – майка ми все беше недоволна и искаше още и още. Помня, като отворех гардероба, всичките й рокли бяха скъпи маркови. Заради капризите й баща ми замина да работи в чужбина, за да й угоди. Тя пък си хвана любовник – по-млад от нея, и му приписа всичко, което притежаваше. Веднага след това той я заряза, а тя от мъка също се запиля някъде зад граница.
Тогава бях едва на 5. Не помня къде е бил брат ми и кой го е гледал, но аз живях 2 месеца сама. Просех храна от съседите и те се смилиха над мен и ме прибраха. Когато разбра какво е положението тук, баща ми се върна и ни отгледа двамата с брат ми. Това, че родната ни майка ни захвърли буквално на улицата, беше голям шок за него.
Минаха години, пораснах и започнах да помагам вкъщи. Татко постоянно работеше, за да може да ни осигури всичко. Когато станах на 16, започнаха проблемите ми. Излизах с неподходящи компании, пушех марихуана и така забравях за всичко.
Един ден срещнах Жоро. Беше по-голям с 6 г. Държеше се с мен като с принцеса и аз се влюбих до полуда. Когато го заварих в леглото с най-добрата си приятелка обаче, умрях от мъка. Нямаше с кого да споделя, постоянно се карах с баща си, тежеше ми, че толкова малка съм принудена да бъда домакиня, майка ми също ми липсваше. С тези проблеми, стоварили се върху тийнейджърската ми глава, не издържах. Хлътвах все по-надълбоко в помията и една вечер се напих до смърт. До ден днешен не съм наясно какво точно се случи, но май са сложили нещо в чашата ми. Събудих се в изтензивното на системи. Лежах там няколко дни, а после ме преместиха в психиатрията, защото решиха, че съм искала да се самоубия.
След като ме изписаха, се опитах да си стъпя на краката. С баща ми и брат ми се преместихме в София, защото тук живее сестрата на татко. С училище нямах проблеми и лесно се адаптирах. Брат ми също си намери компания. Баща ми след работа обаче веднага отиваше при леля и аз отново се почувствах изоставена. През лятната ваканция татко и брат ми предложиха да отидем за няколко дни до родния си град, но аз не можех, защото си бях намерила работа, за да си изкарам парички. Тогава те отидоха двамата. И уж щяха да седят само няколко дни, а дните се превърнаха в месеци. През това време баща ми не се обади нито веднъж да попита как се справям сама. Мислеше, че като работя, всичко ми е наред.
Единственото, което ме спаси да не превъртя, беше, че Жоро се върна при мен. И докато баща ми го нямаше, заживяхме заедно и всичко беше страхотно. Но за беда татко се върна неочаквано и превъртя. Постави ми ултиматум веднага да се прибирам при него. Само че аз не искам, защото с Жоро съм много щастлива. Никога преди не ми е било толкова хубаво. Малко ми е трудно да ходя на училище и да работя, но засега някак се справям. Преди се чувствах самотна, а сега ми е добре. Мисълта, че баща ми не го разбира, ме потиска. Често се питам наистина ли е невъзможно хем да живея с любимия мъж, хем да нямам проблеми с татко!
За да не ме разпознаят, ви моля за анонимност и се подписвам:
Лъвчето
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Има ли МЯСТО за УЛТИМАТУМИ в любовта?
Leave a reply