Мъжът, когото обичам се оказа жиголо

Родителите ми са кате­горични, че трябва да се разведа, но аз го обичам!

Толкова съм притеснена и объркана, че реших да споделя своя­та история с Вас.

С Киро се запознах преди 3 години на един купон. Танцувахме двамата през цялата вечер, после той ме изпрати до нас, целувахме се дълго на една пейка, близо до нашия блок, и накрая, разби­ра се, си разменихме телефоните. Бях чувала, че има любов от пръв поглед, но не вярвах, че ще ми се случи.

Станахме гаджета и всичко беше пре­красно. Той беше най-романтичният мъж, когото познавах. Правеше ми из­ненади, подаръци, обсипваше ме с цве­тя. А сексът ни беше толкова страхотен, че мога смело да кажа – Киро ме направи истинска жена. Имаше само един проблем. Приятелят ми работеше като търговски представител на голяма фир­ма, постоянно пътуваше в командиров­ка, понякога не се връщаше по цяла сед­мица. Не можехме да се виждаме тол­кова често, колкото на мен ми се иска­ше. Обаче с времето свикнах и с това.

Обичахме се много, очаквах, че на първата годишнина от връзката ни Киро ще ми предложи брак. Той ми подари страхотен пръстен уникат, в комплект с гривна и обеци, но не отвори дума за по-сериозна стъпка в отношенията ни. Няколко пъти след това му намеквах, а той винаги отговаряше, че работата му е такава, че не би могъл да се грижи за семейство. Не искал жена му вечно да го чака и сама да отглежда децата му. Шегуваше се, че ще се ожени едва след като стане на 40. Сърцето ми се свива­ше от болка, аз толкова исках ако не брак, то поне да се съберем да живеем заедно, но това сякаш беше невъзмож­но. Не че нямахме пари – аз работех, а Киро печелеше яко. Не се лишавахме от нищо. Той дори ми подари малка кола, каза ми, че съм единствената жена, която е обичал истински. Само не разбирах защо не желае да се оженим.

После нещо се обърка, уж винаги из­ползвахме презерватив, а се оказах бременна. В първия момент Киро страшно се зарадва, през цялата вечер ме целуваше, носеше ме на ръце и бях сигурна, че е щастлив. Затова ми дойде като гръм от ясно небе решението му, че трябва да направя аборт. Отново из­ложи познатите аргументи, но когато аз се разплаках и му казах, че съм готова да го чакам не с дни, а с месеци, че пре­красно ще се справям сама с детето, той ми призна нещо, от което изпаднах в истински шок.

Оказа се, че Киро не е никакъв търговски пред­ставител на голяма фирма, от години бил жиголо. Имал си няколко богати възрастни клиентки, които го използвали не толкова за секс, колкото за други развлечения – да ги при­дружава на партита, да пътува с тях в чужбина или просто да прекарват ве­черта заедно. Напоследък се ограничил само с една дама, която имала ужасно много пари и го искала само за себе си.

Слушах го онемяла, пос­ле се разревах и се при­брах у дома. Три дни не из­лязох от вкъщи, не му вди­гах телефона, не исках да говоря с никого. Не можех да си представя, че ще мах­на детето, че ще продължа живота си без Киро. Пос­ле се поуспокоих, осъзнах, че повече от всичко искам този мъж. Дадох си смет­ка, че не ми пука от това, че е жиголо. В края на кра­ищата не е ли по-добре да изкарва парите си от сре­щите с някакви дъртофелници, отколкото да работи друго, а да ми кръшка с млади мацки? Бях готова да го приема такъв, какъв­то е, стига да родя бебето и да заживеем заедно. След седмица му се обадих и му казах всичко това.

Разбрах, че наистина ме обича, когато след като поиска време да помисли, дойде при мен с огромен букет рози и ми предложи да стана негова жена. После нае хубав малък апартамент, направихме скромна сватба и зачаках­ме детето. Разбира се, на нашите нямаше как да кажа истината. Все пак те са хора на възраст и едва ли биха я приели. Пък и бяха толкова щастливи, помагаха ми да приготвя детската стая, мама идва­ше да спи у нас винаги ко­гато Киро отсъстваше. Ро­дителите ми го обикнаха като свой син, особено татко страшно се разбира­ше с него. Може би зато­ва, когато се роди синът ни, съпругът ми сам пред­ложи да го кръстим на баща ми, още повече че неговият беше починал, когато мъжът ми е бил само на 3 години. А майка му живееше в провинция­та, имаше втори брак и ся­каш не бяха много близки.

Всичко вървеше пре­красно, Томи скоро ще стане на годинка. С Киро се разбираме, обичаме се и отсъствията му не нару­шават хармонията в брака ни. Просто си забраних да мисля къде е през това време, мечтая да стане на 40 и да престане с тази работа, както ми е обещал. Правехме планове да за­почнем малък бизнес, в който на първо време да работим аз и баща ми, а после да поеме той. Уви, както казват хората, дя­волът си няма работа и се чуди как да ни вгорчи жи­вота.

Един ден приятелка на майка ми я поканила да отиде с нея при братов­чедка й, която страшно забогатяла от реституци­ята и не знаела какво да си прави парите. Домаки­нята била много интели­гентна жена, приела ги добре, пили кафе и яли торта, говорили си с часо­ве. Дори не усетили кога започнало да се смрача­ва. Преди да си тръгнат, богатата братовчедка им споделила, че си има момче за забавление. Ка­зала им, че харчи по него много пари, но пък защо трябвало да ги стиска. Била вече на възраст и имала достатъчно сред­ства, за да си го позволи. Дори настояла да останат още малко, за да им го по­каже, той трябвало да дойде всеки момент. А ко­гато на вратата се появил Киро, майка ми припад­нала. След като се свес­тила, я откарали с такси до нас.

Оттогава започна моят ад. Родителите ми са кате­горични, че трябва да се разведа. Нямам никакво на­мерение да го направя, оба­че те ми се разсърдиха и дори не идват да видят вну­ка си. Богаташката пък вдиг­нала грандиозен скандал на мъжа ми, защото той беше успял да ме опази в тайна от нея до този момент. Все още го държи при себе си, но ужасно го тормози. По-скоро тормози мен, като го води на продължителни пътувания, ангажира го все повече. Той вече не може да я понася.

Имаме малко спестени пари и се чудим дали да не заминем в чужбина. Съпругът ми има приятел във франция, който би могъл да ни помогне. Спира ме единствено това, че Томи е още малък. Пък и нали се говори, че кризата е повсе­местна. Знам, че друг не може да реши вместо нас, и все пак се надявам някой да ми даде идея какво да правя. Обичам мъжа си и не искам да се разделям с него, а ми се иска нашите да престанат да ми се сърдят. Купувам си редовно вестни­ка и ще се радвам да проче­та съветите ви.

Една объркана жена

 

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

 

Любов и пари

 

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар