Жена на 26 г. съм, израснах на село, в семейство на пияници.
Родителите ми се сещаха за мен единствено ако трябваше да отида до магазина да им купя още пиене, когато вече бяха толкова напред с материала, че не можеха да се надигнат от стола.
Живеехме в малка къща, килната на една страна, която като по чудо още не се беше срутила. Дворът беше пълен с всякакви бутилки и железа, които баща ми събираше, а после връщаше на вторични суровини да изкара за цигари и бутилка ракия. За мен се грижеше една съседка – леля Стефка, която нямаше деца и все ме жалеше.
Странях от съучениците си и нямах никакви приятели, защото всички ми се подиграваха и ми викаха Минка-Просякинка. А аз от никого нищо не съм поискала. Като завърших осми клас, баща ми заяви, че няма пари да харчи за глупости и няма да ходя повече да уча. Имал за мен други планове. Плаках и го молех да продължа в гимназията в града, ала той беше непреклонен.
Оказа се, че срещу малка сума и три бутилки ракия седмично ме е дал под наем на един дебелак от съседното село. Той идваше вкъщи и ме насилваше. Нямаше никаква полза от това, че пищях и се дърпах. Той си взимаше своето, а после ме оставяше просната и насинена върху леглото. На няколко пъти се опитах да избягам, но баща ми винаги ме намираше и ме връщаше. Това издевателство над мен продължи цели три години.
Една сутрин се измъкнах рано сутринта, когато нашите спяха, и отидох у леля Стефка. Заклех я да ме измъкне от вкъщи, иначе ще се самоубия. Тогава тя се обади на сестра си Петя във Варна и я помоли да ме приюти за известно време. Добре, че жената се съгласи, защото наистина щях да скоча в кладенеца.
Заминах почти без багаж, но с достатъчно пари от леля Стефка. Сестра й ме чакаше на автогарата във Варна и ме заведе у тях. Настани ме в стаята на сина си, който живееше в чужбина. А вечерта отидохме заедно в един голям ресторант, където се съгласиха да ме вземат на работа в кухнята.
Може би защото бях израснала без любов, си мислех, че всеки мъж, който ме погледне мило, е влюбен в мен и бях готова да му се доверя. Така Иван – колега от кухнята на ресторанта, ми завъртя главата. Беше усмихнат, носеше ми цветя, целуваше ме и ме прегръщаше нежно – нищо общо с оня, който ме изнасилваше на село. И… аз хлътнах. Отдадох му се, но скоро разбрах, че не ме обича, а просто е искал да ме изчука. Много плаках и се заклех, че на мъже повече няма да вярвам.
Да, обаче когато клиент на ресторанта ме причака една вечер след работа и ми предложи да ме изпрати, се съгласих. Само след месец ме вкара в леглото си, а след още два вече ме биеше и ме наричаше долна курва. Едва се отървах от него.
И така година след година, мъж след мъж, в търсене на истинската любов си дадох сметка, че със своята доверчивост като че ли сама предизвиквам мъжете да ме тъпчат и унижават. Сега съм бременна от последния си приятел, който като разбра, че ще става баща, буквално потъна вдън земя. Леля Петя настоява да направя аборт, но аз мисля да го родя. Моля се само да е момиче, защото ако е момче, ще го дам за осиновяване. Сигурна съм, че един син ще ме наранява така, както ме нараняват всички мъже в живота ми. Затова по-добре да е далеч от мен!
Минка
Да осиновиш дете…
Leave a reply