За да се разбираме помежду си, трябва да обменяме мисли и идеи, чувства, усещания. Това общуване е възможно само ако се изслушваме и… чуваме.
Предразположете събеседника
Най-лесният път към това е да останете на неговото ниво в тона и ритъма на разговора, дори в неговото положение на тялото. Ако събеседникът ви споделя нещо тъжно, има сълзи в очите и е свит на кълбо върху канапето, най-неуместното би било вие да вдигнете крака на масата и да закачите усмивка на лицето си. Възприемете подобно на неговото поведение, така ще му внушите доверие и той ще намери най-добрия начин да изрази мислите и чувствата си.
Проявете търпение
Когато човек бърза, претрупан е с най-различни занимания или пък е в стрес, трудно би намерил минутка спокойствие, за да чуе какво казва другият. Изслушването предполага търпение, тъй като само в спокойна атмосфера може да проличи вниманието и готовността за общуване.
Мълчанието е злато
Това е най-учтивият начин да помогнете на някого да излее душата си. Не го прекъсвайте с неподходящи реплики, не тълкувайте думите му, не довършвайте изреченията му – всичко това може да спъне общуването. Изслушването изисква съсредоточаване – това доказва на събеседника, че наистина се интересувате от него.
Включвайте се уместно
Не е забранено да задавате въпроси, но само за да се уверите, че правилно разбирате какво се говори. Ако се съмнявате в нещо, опитайте се да формулирате въпрос, който конкретизира даден детайл в изказването. Например, събеседникът ви се оплаква от стрес (това е много общо), уточнете какъв точно стрес: „Ако правилно съм те разбрал тежи ти пътуването с градския транспорт?” или „Задръстванията с много автомобили?”. Така допълвате, това което събеседникът ви казва и потвърждавате впечатлението, че участвате и слушате активно.
Leave a reply