Толкова бързате за детската градина, че помагате на 5-годишната си дъщеря да се облече и обуе
Така сутрин след сутрин, докато една събота установявате, че по навик правите същото и когато имате време. А тя чака, въобще не понечва да се справи сама.
Щом е на 5 и ходи на забавачка, може да се облече и обуе без помощ. Но лошо сте я свикнали и си е ваша грешка.
Психолозите и педагозите препоръчват още на година и половина – две да оставяте детето да пробва да се справя с дрехите и обувките си. Това развива мозъка и формира качества – сръчност, съобразителност, концентрация, самостоятелност, трудолюбие, отговорност.
Толкова ценни качества – не е ли пресилено?
Хайде самостоятелност и трудолюбие – ясно. Но чак пък съобразителност…
Не е пресилено. За вас е лесно, усвоили сте техниките. Но я си представете, че за първи път трябва да сложите пола от онези тесните откъм подгъва. Ако опитате да я прокарате отгоре, няма да мине през раменете, бюста, ханша. Трябва да я вдигнете през краката, като панталон.
За малкото дете е загадка как да влезе в дрехите и обувките
Затова не е чудно защо обличането и обуването развиват мозъка му.
Време е да започнете на около година и половина, понеже движенията и фината моторика вече са достатъчно укрепнали. Освен това има любопитство и желание за самостоятелност, които трябва да използвате.
За да усвои детето техниките, започнете с любимото му
Щом 2-годишният ви син прояви инициатива, веднага го окуражете, дори да пробва нещо, с което няма да се справи. Примерно да си обуе чорапите. Помагайте, обяснявайте, показвайте. И купете няколко чифта чорапи с цветни пети, които са ориентир при обуване.
Експертите казват в началото да подтиквате да прави това, което най му харесва – да си слага шапката, да речем.
Тази част от тоалета е и сравнително проста, а за по-сложните трябва време. Вечер оставете детето да се съблече само и само да си сложи пижамата. Предвидете време и сутрин – станете 10 минути по-рано. Предложете да си съблече пижамата и да си облече дрехите. Както с всичко във възпитанието, родителското ви поведение трябва да е последователно.
Шизофренично е вечер да искате едно, а сутрин друго
С порастването то ще осъзнае, че правите нещата вместо него, защото бързате. Но това не е правилно.
Давайте инструкции ясно и конкретно как да постъпи. Намесвайте се ловко и незабележимо, а накрая щедро го похвалете. То ще се гордее, че е успяло, и скоро ще започва,
без да го подканяте.
Възможен алгоритъм за усвояване на техниките е да обличате детето наполовина и да го оставяте да довърши. Мушнете ръката му в единия ръкав на жилетката, а другия нека нахлузи само, като вие го придържате. Покажете правилния начин – отдолу, а не през рамо. Първите опити задължително са с по-широки дрехи, за да е по-лесно и да не се изнервя.
Децата не са много търпеливи, така че трябва да улеснявате, но по подходящ начин
Подавайте блузата така, че да не обърка кое е отпред, кое отзад. Показвайте как да пъхне ръката в жилетката и краката в панталона. Сложете обувките правилно, за да не ги размени.
Бъдете спокойни и търпеливи – всеки се е научил да се облича и обува, но надали е бил безпогрешен от първия път
Никога не се смейте на грешки, насърчавайте всеки успех, дори да е частичен: .Чудесно, ти успя да се облечеш сам/а, но трябва да обърнем наопаки анцуга“.
С порастването постепенно обяснявайте как да различава кое е отпред и отзад на блузата или на панталона. Ориентацията може да е по етикета, а ако сте го отрязали да не дразни кожата, сложете друг белег. Наред с това разказвайте и за особеностите на дрехата. Но не бъдете прекалено придирчиви. Момчетата може до гимназиална възраст да не се вторачват в дреболии като вратна извивка и да обръщат тениската едва като усетят, че им е нещо неудобна, както са я облекли.
На 3 обикновено детето е в състояние само да си облича широки дрехи, да си обува белязани чорапи и обувки с лепенки.
Борбата с трудните копчета и ципове е неравна
Експертите препоръчват отрано да му показвате как да се справя. Но понеже е трудно, по-бързо се намесвайте да съдействате, не оставяйте да се изнерви в безуспешни опити. Не допускайте обаче да казва „Ти ме закопчай, аз не мога“.
Научаването изисква системни усилия. Много пъти ще се наложи бавно да демонстрирате как всяко копче се избутва през илика. При закопчаване на принципа „тик-так“ се изисква повече сила отколкото умение. Обяснете, че важно е точното напасване на двете части. При циповете най-трудно е събирането в основата. Внимателно покажете как се прави.
Ако от най-ранна възраст оставяте достатъчно време детето да се справя с тоалета си бавно и спокойно, като съвсем лекичко помагате, по-бързо ще свикне да се грижи самостоятелно, уверено и сръчно за себе си.
На 4 години трябва да е абсолютно ясно, че отговорност на детето е да се облича само
Пораснало е достатъчно, вече не трябва да разчита на мама. Тя се намесва единствено когато нещо се обърка – примерно ципът на якето се закучи.
Add comment