По цял ден седи на компютъра, или се дзвери в телефона
Синът ми Цветан миналата седмица направи 37 години и още не е работил един ден в живота си.
Не мога да си обясня защо, сякаш просто не може да диша от мързел.
Толкова го мързи, че дори не излиза от вкъщи, не се вижда с приятели, те дори вече и спряха да му се обаждат.
Няма приятелка, преди десетина години имаше едно момиче за месец-два, но като го разбра каква стока е, го остави.
По цял ден седи на компютъра, или се дзвери в телефона.
С баща му се опитваме да му намекнем, че не е нормално човек на неговата възраст да чяка всичко от родителите, но той „нито приема, нито предава“.
Наистина не знам какво ще го правим. Един ден нас няма да ни има, а той ще е сам, без един работен ден, никаква квалификация, работа, просто ще умре от глад.
В.В., 59 г., Пловдив
Add comment