Децата правят много грешки, но така се учат и порастват
Лошото е, че възрастните често не дават на децата тази възможност, защото реагират емоционално, избухват и наказват
Много родители са сигурни, че от грешката детето трябва да се засрами, дори да не е искало да направи нещо лошо. Във всяка възраст е вредно само да му се карате, а в предучилищна и начална училищна е особено вредно. Това занижава самооценката му, прави го несигурно, нерешително и доста нервно.
Няма смисъл дълго да фокусирате своето и неговото внимание върху допуснатата грешка, ако не покажете изход. Не зацикляйте върху това кой е виновен. Концентрирайте се върху онова, което трябва да се направи. При по-големите се съсредоточете и над последиците от грешката.
Малкото дете не може винаги да се държи добре и да се справя безупречно. Ако само му се карате, то си мисли: „Сгреших, сега какво да правя?“. Понеже възрастният не му показва начин да излезе от положението, в съзнанието му се запечатва: „Сбърках, значи съм лош“. То започва само да търси изход и често стига до извода: „Сбърках, трябва да го скрия, иначе ще стане лошо“.
За да не се стига дотам, задължително не само посочвайте грешката, а подсказвайте как да я поправи
Добър начин е например спокойната ви молба детето да направи нещо за компенсация. Така му давате право да се реабилитира, да изкупи вината си. Учите го и да поема отговорност, защото то разбира, че когато сбърка, може да поправи грешката си, като я признае и помоли за помощ.
Много важно е да давате пример, признавайки своите грешки. Ако сте сбъркали в отношението си към детето, погледнете го в очите и кажете: „Не бях прав, извини ме и ми помогни да се поправя“.
Не бъдете злопаметни
Не напомняйте в продължение на седмици и месеци на детето, че еди-кога си е загубило кецовете, закъсняло е, забравило е да си даде тетрадката за проверка, счупило е новата игра и т.н. Много възрастни смятат, че това е част от процеса на възпитание. Но с постоянното пилене рушите самооценката на детето и напълно блокирате желанието му да се учи от грешките си.
Допусне ли грешка, простете веднага и направете нужните изводи
Не се карайте, не четете назидателни лекции, а заедно анализирайте, като задавате прости въпроси: Защо се случи това? Какво мислиш, че трябва да сториш, за да го поправиш?. Не подсказвайте, не давайте готови отговори, нека то ги потърси само, като вие само го насочват
Add comment