Да, и съм стара мома, но какво да правя катко си обичам животните?
Така се случи, че останах сама, вече съм на 57 години и никога не съм имала по-сериозна връзка с мъж. Доскоро все си мислех, че ще се случи нещо, че ще намеря своята половинка, макар и закъсняла, но не става, явно не ми било писано.
Когато се появи интернет, за известно време си помислих, че благодарение на него най-после ще успея да се събера с някой мъж, с когото да си допаднем и заживеем заедно. Пред компютъра е лесно, пишех си с няколко мъже на моята възраст или малко по-големи, но стигнеше ли се до срещи, всичките бяха пълен провал.
Обикновено се оказваше, че съвсем не изглеждат като на снимката, която е на профила им. Бях готова да преглътна, какви изисквания да имам вече, но започнехме ли да разговаряме, се разкриваха части от характера им, които не забелязвах, когато си пишехме пред компютъра. И в края на краищата, никога не се получаваше.
Тогава си взех първата котка. Година по-късно моя приятелка, една от малкото, които имах, почина и нейното коте нямаше къде да отиде и го взех. След това прибрах от улицата едно бездомно коте, за което ми дожаля. С малкото коте, което си купих миналата седмица от зоомагазин, ще станат пет. Съседите ме видяха с него и вече започнаха да ме гледат странно.
Не съм от ония лудите самотни старици. Не мисля да вземам повече котки, но защо пък да се притеснявам, при положение, че само те са ми компания.
З.К., 57 г., София
Add comment