В годините на пубертета хормоналните промени в комбинация със силния стрес от училище и непрекъснатото покачване на изискванията към тийнейджърите много често отключват фобии
Според статистиките най-често срещаната е т.нар. социална фобия. В това число са страхът да говориш публично, да се храниш пред хора, дори да използваш обществена тоалетна. Агорафобията е на второ място – страх от открити пространства. Обикновено се отключва при силен стрес и тийнът не може да излиза на улицата, без да получи паник атака. Другите са страхове от заобикалящата среда -от тъмно, от гръмотевици, от вода, от животни, от игли и лекари.
Някои от тези фобии минават от само себе си с времето. За по-тежките трябва да се обърнете към специалист. Имайте предвид, че страх и фобия не са синоними. Ако тийнът има физическите симптоми на фобията – ускорено сърцебиене, изпотяване на ръцете, загуба на тегло, депресия, консултацията с лекар е абсолютно наложителна.
Когато смятате, че вашият син или дъщеря има проблем, е добре да вземете мерки веднага. Говорете по темата, но нека е небрежно. Ако тийнът усети вашето притеснение, това за него ще е сигнал, че наистина има от какво да се страхува. Той не разбира, че вие се притеснявате от факта, че има фобия от кучета. Мисли си, че страхът, който вижда в очите ви, се дължи на това, че приближаващото куче наистина го застрашава. Така че по отношение на страховете на тийна трябва да играете малко театър – правете се, че не е нещо сериозно, но в същото време не потулвайте темата и бъдете винаги нащрек дали страхът не се задълбочава.
Някои момичета и момчета се срамуват, че ги е страх
Във възраст, в която всичките им връстници се стремят да покажат колко са печени, те треперят примерно при мисълта да направят презентация пред класа.
Абсурд е да оставите такъв проблем да се реши от само себе си. Възможно най-небрежно вкарвайте темата в разговор. Избягвайте думи като „страх“ и “ фобия“. Най-добре попитайте тийна как „нещото“ го кара да се чувства, като под „нещо“ говорите за причината за фобията. Нека ви опише в кои случаи се явяват притесненията и какво е въздействието им върху тялото му, пише „Всичко за семейството“. Ако той успее да дефинира страха си, това е
стъпка към решаването на проблема.
Add comment