Не е необичайно малките деца да донасят вкъщи неща, които не са техни. Когато „кражбата“ бива разкрита, най-важното е да избягваме проповеди и драматични сцени. Малкото дете трябва да се възпитава в почтеност, но винаги трябва да щадим достойнството му. Трябва да кажем спокойно и твърдо: „Тази играчка не е твоя. Трябва да я върнеш“ или: „Знам, че ти се ще да задържиш пистолета, но Джими си го иска обратно“.
Ако детето „открадне“ бонбонче или си го сложи в джоба, най-добре е да посрещнем това без емоции: „Искаш да вземеш бонбончето, което е в левия ти джоб, но то трябва да се върне обратно на рафта“. Ако детето отрече, че е взело, посочваме към джоба му и повтаряме казаното: „Очаквам да сложиш бонбона обратно на рафта“. Ако то откаже, ние трябва да го извадим от джоба му с думите: „Бонбончето е на магазина. То трябва да стои тук“.
Не наричайте детето крадец или лъжец и не пророкувайте негативни последствия. Не е полезно да питате детето: „Защо го направи?“ Самото то може да не знае причината и когато го принудите да каже „защо“, това може да доведе до следваща лъжа.
- Текстът е откъс от книгата „Детето и ние“, на д-р Хаим Гинът, д-р Алис Гинът и д-р X. Уолас Годард (изд. „Изток – Запад“)
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Add comment