Кои са най-изтърканите родителски фрази?

Всеки ден преди синът ви да тръгне на училище, му казвате „И умната!“

Един ден постъпва отговор “ Ако не умната, русата“. Наследникът ви може би не разбира съвсем шегичката по адрес на блондинките, чул е отнякъде фразата и му се е видяла интересна.

Не му правете забележка, ами се замислете вие колко често използвате едни и същи фрази в общуването с него. Повечето са толкова изтъркани от употреба, че са престанали да действат и минават покрай ушите му. Това „Умната“ например идва да рече, че трябва да се държи прилично, да слуша учителката, да мисли какво върши, да не се забърка в пакости и т.н. Той по принцип знае какво се крие зад кратката реплика, пък и вие с право не искате да четете една и съща лекция всяка сутрин. Но дежурната фраза вече не извиква нищо в ума му и е равна с пожеланието „Приятно училище“.

Родителите често са толкова предсказуеми за детето си, че в един момент може да ги вземе на подбив. Например преди да си отворите устата, като тръгвате на гости, то ще ви изпревари: „Ще се държа възпитано, ще казвам „моля“ и „благодаря“, няма да прекъсвам възрастните“.

Има и още по-досадни реплики, които сякаш сами излизат от устата ви и въобще не се усещате, че дразните детето или пък подрива-те родителския си авторитет.

Време е да лягаш, спи ти се вече. Или студеното ти е, облечи се. Или нещо друго от този сорт. Детето с право се чуди защо му казвате с такава увереност как се чувства, а не го попитате. А пък вие, като се замислите, ще се сетите и че досега майка ви казва същото, макар че минавате 30-40 и сигурно можете да прецените кога ви се спи, студено ви е или сте гладни.

Малък си още и не разбираш. Признайте си, че тази реплика е начин да се измъкнете от въпрос, чийто отговор изисква от вас да намерите време и подходящи думи, за да му обясните. Освен че дразни детето, това поведение не влиза и в добрите възпитателни принципи. Ами нали затова сте родители – да му обясните. Кой, ако не вие?

Броя до три, после ще видиш. Със заплахи от този род трудно ще постигнете нещо. Освен ако детето ви наистина вече не е видяло какво следва – наказание, например. Ако то знае, че след „две, две и половина, три без четвърт“ не се случва нищо, с тази изтъркана реплика само подривате родителския си авторитет. По-добре обявете съвсем конкретно какво следва. И наистина го направете след „три“.