Все се намира в този живот някой или нещо да те провокира. Особено когато става дума за изневяра. Е, смело мога да кажа: удържах! И никога не съм изневерявала на мъжа си. Не беше лесно, но ако го бях направила, вероятно щях да се чувствам като предател.
Спомням си периода на търсенето. На какво? На любов, разбира се! Тогава доста смело се впусках в любовни експерименти, поддавах се на първичните си инстинкти и бързо преминавах към следващата фаза.
Щастлива съм с него
Но една вечер го срещнах – човека, когото бях търсила толкова усърдно. Не ни трябваше много време, за да разберем, че сме един за друг. И бързо стигнахме до сватбени камбани. Заживяхме си прекрасно. Но провокациите бяха от самото начало.
Провокация №1
Случи се още на сватбата – бях толкова замаяна, толкова опиянена (символично и буквално) от всичко, което ми се случва, че не усетих, как докато танцувам с един от гостите (приятел на съвсем „пресния“ ми съпруг), се поддавам на неговите закачки.
Е, и той беше подпийнал, пък и не беше за изхвърляне, както се казва. Беше объркващо – из главата ми се преплитаха всякакви мисли, из душата ми – шарени емоции. Моят партньор по танц беше твърде нежен и ласкателен. Бях на косъм да отвърна на нежностите. Хубавото е, че мъжът ми беше пред очите ми и просто грейваше наоколо и спираше глупавите ми мисли-забежки само с присъствието си.
Провокация №2
Понякога сякаш забравяш, че си открил търсеното съкровище – и без да искаш продължаваш да го търсиш. Особено ако попаднеш на друго място – далеч от своя личен „трезор на щастието“.
Заминах в командировка – беше три години след сватбата. Запознах се с много интересни хора. Сякаш попаднах в някакъв друг свят, който имаше свои условия и възможности. Един от колегите, с които се запознах там, беше доста симпатичен човек: намерихме много общи теми, бърборехме до късно на по чаша вино.
Едната вечер той дойде до моята стая, за да вземе книгата, която бях изчела – така залитнах към него, когато взех книгата, че попаднах в неговата здрава прегръдка – хвана ме, за да не падна или просто защото чакаше удобен момент за близост. За части от секундата усетих как се поддавам на това все още незабравимо чувство за първа любовна тръпка, сякаш забравила, че имам любовта на човека до себе си.
Тази провокация не успя по една много простичка причина – спря навреме: моят съпруг звънна по телефона точно в момента, в който бях в здравата прегръдка на колегата си. „Изтрезнях“ за миг от това увлечение.
Провокация №3
Бяха минали 10 прекрасни години семеен живот. И изведнъж нашите интимни отношения сякаш запънаха. Знам, че се случва при много дългогодишни двойки – в един момент всичко започва да ти се струва толкова рутинно, че ти се иска отново да изживееш момента с фойерверките… Онова бурно, почти животинско, усещане за дива страст, което изпитваме при първата любов. Някои просто намират втора любов, други започват да кръшкат и да си търсят разнообразие в чужда постеля… Бях напът да се включа в някоя от тези трупи. Не беше трудно – бяхме в тежък период: проблеми, безпаричие, все още нямахме и деца (отлагахме, чакахме подходящия момент). Прибирах се вкъщи и усещах единствено разочарование. За което упреквах мъжа си, разбира се – сякаш той беше длъжен да се справя с всичко и да облекчава живота ми.
Моя приятелка, на която много й шарят очите, една вечер ме покани на гости – на женско парти. В едни момент обаче на вратата се звънна – беше комшията с цяла група приятели. Буквално за половин час се озовах в нещо като глупаво подобие на купон от ученическите си години: във всеки ъгъл имаше по една двойка, която се натискаше и се чудеше къде да си намери убежище. Направо ме е срам да призная, че и аз бях част от такава двойка: всичко това не беше без помощта на доста коктейли в организма ми. Сякаш се бях върнала във времето – чувствах се като на 17.
И сигурно щеше да прерасне в неудържимо сексуално боричкане на дивана в съседната стая, ако не ми беше станало лошо. Изведнъж всичко придоби размити очертания и направо изпаднах в несвяст. Когато се посвестих, виновно звъннах на онзи, който никога не се беше разочаровал от мен, и ме чакаше у дома. Той дойде, прибра си ме, обгрижи ме, без да ми натяква. На другата сутрин се почувствах толкова обичана в прегръдката на любимия си човек, че навлязох в един от най-красивите периоди от живота си.
Преоткриването на истинската любов
Имах нужда не от емоцията на първото влюбване, а от стабилна обич и сигурност. Имах нужда не от случайни контакти, а от отдаване на зрялата любов с цялата й красота. Защото само от нас зависи да създадем разнообразие в отношенията си, за да не го търсим навън.
Имах нужда и от друго – едно малко същество, което да слее в себе си две тела, две души, два живота в един нов.
Два месеца по-късно, открила наново най-красивите чувства, се оказах бременна. И животът ми започна отново, след като преодолях една от онези кризи, които могат да те извадят извън релси. Аз си се върнах в моя щастлив коловоз. И не съжалявам.
Зоя,36 г.
Източник:Жуpнaл
Add comment