Не знам да се хваля ли, или да се оплаквам…
Ами какво да ви кажа, аз съм жена на 57 години и имам две деца. Няма нужда, разбира се, да уточнявам, че ги обичам и двамата – синът ми е на 36, а дъщеря ми на 28. Не знам защо се случи така, той уж е баткото, би трябвало да е пример, а става точно обратното. Все едно не са се появили от едно и също място…
Не ми се иска да го кажа, но той почти никога не е имал нормална и сериозна работа, а всъщност то няма и как да се чуди човек, при положение, че така и не завърши нищо. Повече от 12 години уж следва икономика и така и не взе диплома…
Не е семеен и живее при мен, съпругът ми почина.
Аз, разбира се, искам детето ми да е при мен, но от друга страна, осъзнавам, че не трябва да е така, той няма доходи, няма никакво самочувствие, какво ще стане като си отида?
Малката ми дъщеря пък – да чукам на дърво – е коренна противоположност! Тя завърши Американския колеж в Благоевград и сега работи в голяма фирма с огромна заплата, женена е за много добро момче, още нямат деца, но съм сигурна, че скоро и това ще стане.
И не знам – да се хваля ли, или да се оплаквам…
М. М., София
Add comment