Това са две ситуации, от които колкото и добри намерения да имате, пак е възможно да излезете на загуба
“ Пътят към ада е постлан с добри намерения” е мисъл, за която се твърди, че я е казал английският писател и литературен критик Самюел Джонсън (1709-1784). Но може преди него да я е изрекъл английският богослов от 17 век Джордж Херберт. Няма значение кой е бил първи, важното е, че е много вярна и от векове се е превърнала в афоризъм.
И в живота, и в офиса често точно така се случва – с най-добри намерения се забърквате в ужасна каша. Защото стара мъдрост е и че каквото човек сам си направи, никой друг не може да му го направи.
Давате непоискани съвети
Понеже сте добър колега и състрадателен човек решавате на помогнете на съседа по бюро, който трябва да се справя с нова задача. Вие имате опит и можете да сте му полезни. Чудесно, но защо се пъхате в чужда работа, щом никой не ви моли. Хората, които са ловки в умението да се „продават“, винаги чакат услугите им да бъдат поискани. Така цената им се вдига. Най-малкото този, когото съветват, се чувства задължен и отвръща с подобаващ жест Като давате съвети по собствено желание, току виж неусетно се окаже, че вие вършите цялата работа, а не колегата, на когото е възложена. Нали сами си изпросихте да ви пита непрекъснато за това и онова. Така вероятно ще се пренатоварите, а няма да отбележите плюс за себе си. Дори шефът ви да научи колко много сте помогнали, не е задължително да каже „браво“. По-логично е да му се стори, че нямате достатъчно задачи, щом ви остава време за чужди. Ако наистина е така, предложете да поемете повече отговорности, но да се знае, че са ваши.
Още повече рискувате, щом не сте напълно сигурни, че колегата ще оцени правилно самоинициативата ви да му помогнете. Може да ви изслуша с досада. Може да отговори не особено любезно. А може и на-право да ви намрази, понеже ще реши, че го смятате за некомпетентен и му демонстрирате превъзходство си.
Преизпълнявате
Тази грешка обикновено правят способните и съвестни служители, които имат амбиции да си вършат професионално работата и да напредват в кариерата. Те дават максимума, вдигат високо летвата и после се чудят защо при следващия проект шефът иска още повече. Ами на него това му е една от отговорностите по длъжностна характеристика – да постига ръст.
Въобще не става дума да се скатавате, а да не се престаравате. Мъдро е да полагате необходимите и достатъчни усилия, за да изпълнявате целите. Ако много ги надхвърлите, ще ви похвалят и наградят. Но постигнатото вече ще е базата и следващата цел ще е някъде над нея. А как ще я догоните, щом вече сте дали максимума от себе си.
Вярно, никой не е станал богат, нито се е качил по върховете на корпоративното управление, като е полагал само необходимите и достатъчни усилия, пише „Всичко за семейството“. Но добре преценете кога ви се отваря шанс да печелите и да напредвате и кога добрите намерения ще ви заведат в служебния ад, защото от вас ще се изисква все повече и повече на нивото, на което сте.
Add comment