При все, че не съм бил отличен ученик, не съм от хората, които са спрели да учат
На 17 години съм и като цяло не мога да се оплача от живота, но често се питам има ли смисъл.
Материално съм осигурен, а понякога се случва и сам да си изкарам някой и друг лев, но напоследък започвам да губя вяра в живота и се питам има ли смисъл всичко това.
Не мога да преглътна това, че преобладаващата част от представителките на нежния пол са материалистки и е трудно да намериш сериозен човек.
Имал съм няколко връзки, но за съжаление най-дългата от тях трая едва месец.
Различавам се от масата мъже, защото нито тичам подир жените, нито се интересувам от коли и футбол.
Незнайно защо ми се понесе славата на лошо момче. При все, че не съм бил отличен ученик, не съм от хората, които са спрели да учат.
А и мечтите ми не се изчерпват до това да отида на морето, за да се правя на Дон Жуан.
Прави ми впечатление, че хората около мен са готови на всичко за пари. Животът ми се струва изключително фалшив и поради тази причина не спирам да си задавам въпроса има ли смисъл всичко това.
С всеки изминал ден осъзнавам, че животът е изключително гаден и истинското се губи във фалша.
Add comment