Много често чувам да казват, че щастие с пари не се купува. Прави са, ама и без пари не се живее. Защото няма ли ги тях, щастието бяга през вратата. За жалост аз съм от тези, дето винаги си броят стотинките до аванс и заплата. И ако жена ми не ме обичаше толкова, досега да ме е напуснала заради някой чичко-паричко.
Малко преди рождения ми ден през август реших да пусна тото. Не бях го правил от години, но ми дойде ей така, отвътре, да попълня два фиша. И понеже си бях загубил навиците, го проверих месец след това и едва не получих удар, защото бях познал 5 от числата! Оказа се, че печалбата е 32 000 лв. Зарадвах се много и веднага отидох да взема жената от работа и да й съобщя добрата новина. На другия ден двамата отидохме да
Никой не ми върна заема си
получим парите, а до вечерта всички приятели, роднини и съседи знаеха, че ни е сполетял късметът.
Решихме да съберем най-близките си в кварталната механа и да ги почерпим по случая. Една събота като почнахме от обяд, та замръкнахме. Не знам колко кебапчета и шопски салати се изядоха и колко бира и ракия се изпиха. Абе, като на сватба, но поводът си струваше. Ако не ми бяха паднали от небето готовите пари, кога щях да събера така всички – никога!
Малко преди да се разотидем, ме дръпна съседът и хъката-мъката, поиска една хилядарка назаем, че записвал сина студент. Пък и лаптоп трябвало да му купи, защото сега нали всички имали, да не се чувствало момчето като последната дупка на кавала. Казах му да мине на другия ден. Докато си тръгнем от кръчмата, още десетима се извървяха да ме молят за заеми и аз на всички обещах. Нали ми се случваше за пръв път да разполагам с пари, действах с широка ръка. На сутринта в неделя ми звъннаха още няколко души. Направих им график кой кога да дойде, като всички обещаваха да ги върнат, и то в най-скоро време.
В понеделник си взехме отпуска с жената да пообиколим магазините за материали и да се хванем най-накрая да направим ремонта, за който се канехме от години, ма все нямахме възможност. И като бръкнах в чекмеджето, където държах парите, видях, че са останали всичко на всичко 370 лв. Спогледахме се, ма тя не ме наруга, защото също беше дала някакви суми на майка си и сестра си и на две приятелки. С тия кирливи левчета въобще не можеше да става и дума за ремонт и нищо не можехме да направим, затова отидохме и си купихме по един хубав часовник за спомен от тотото. А последните пари изпихме и изядохме само двамата в най-добрия ресторант в квартала.
Досега още никой не ми е върнал заема си. Само двама-трима ми дадоха по 200 лв. Помолиха да ми се издължат на части, че им било трудно да ми ги дадат наведнъж. Искаше ми се да им кажа, че аз накуп им ги дадох и накуп си ги искам, ама си замълчах. Прецених, че по-добре така, отколкото да ги видя на кукуково лято.
След тази печалба се убедих, че и на тези, с многото пари, не им е лесно. Затова е по-добре човек да няма и да си кара от аванс до заплата.
Стоян
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment