Не знам дали съм права, но не искам да се женят

В нашия род вторите бракове са на почит. Единият ми дядо, едната ми баба, леля ми, двете ми първи братовчедки – всички по една или друга причина живеят с нови половинки. Честно казано, допреди месеци не се бях замисляла за вторите сватби, на които съм присъствала – някои минаваха супер скромно с подписване, шампанско и бонбони, някои се опитваха да „засенчат“ първите и падаше голямо харчене и голямо фукане.

В крайна сметка от мен се очакваше просто да присъствам и другото беше без значение.

Бяха без значение и причините, довели до развода на родителите ми. Разбирах истерията на майка ми, до която я докарваше скучният живот с баща ми. Приемах обаче и неговата философия, че когато някой ти осигурява скуката, по-точно парите, му дължиш поне поносимост, ако не уважение, любов или разни други изтъркани чувства. Сигурно дълбоко в себе си съм усещала, че раздялата им е само въпрос на време. Затова я приех спокойно, като нещо съвсем естествено.

Благодарна съм и на двамата, защото ми спестиха унижението да ме използват един срещу друг. Направиха нещо повече – дадоха ми право на избор с кого да живея. Останах при баща си, защото с него се разбираме и без думи, той е по-близкият ми човек.

От две години той има връзка с Емилия – единствената жена, с която ме е запознавал. Харесвах я, защото не беше на моите години, не плюеше майка ми, не се престараваше да се сближи с мен, не искаше на всяка цена да се настани у нас и – доколкото знам – не демонстрираше наляво и надясно връзката с баща ми. С две думи – умна жена, която не преследваше парите на баща ми. И която успя да ме изиграе – тихо, кротко, без да се натрапва… накара баща ми да поиска да се ожени за нея. Това вече ми е много. Приемам я като негова любовница, но като съпруга – не. Не виждам причина, поради която той трябва да се жени отново. Така и така си живеят заедно, тя е навсякъде с него, той не крие връзката им, дори ме запознаха с нейните синове…

Окей, но дотук. Емилия може да спи в леглото на майка ми, но не може да бъде съпруга на баща ми. Не мога да го допусна. Всички роднини с втори бракове са едно, татко е друго. Съжалявам, той трябва да се съобрази с това. Затова реших да излея яда си пред вас. Права ли съм?

Доли

Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com