Неотдавна една позната – Ина, ми разказа тази история, която ми се иска да споделя с вас. Тя е младо момиче, работи в голяма фирма, в която повечето й колеги са мъже. Колежката Камелия обаче винаги я е респектирала и дори плашела. Допреди известно време. Ще ви предам разказа на Ина от първо лице.
„Постъпих във фирмата, когато бях само на 24 – току-що завършила, неопитна и стеснителна въпреки образованието и знанията, които имах. Притеснявах се от шефовете, но като че ли най-вече от Камелия, която не беше началник, обаче се държеше така, сякаш е.
Тя не пропускаше да ме скастри, че тази пола според нея не отивала на обувките ми или пък че ако 
продължавам да си пия кафето със захар, ще заприличам на лелка. Нареждаше ми, че трябва да сменя прическата си или лака си за нокти. Ужасно ме дразнеше, защото не бях докрай убедена в това, което казваше, обаче си мислех, че може и да е права. Пък и, признавам, тя ме респектираше като дама.
Винаги беше облечена с маркови дрехи, не слизаше от обувките на висок ток, а прическата и маникюрът й изглеждаха тъй, сякаш току-що излиза от салон за красота. Намирах пропуски в компетентността на колежката, но тя умело ги прикриваше. Неслучайно винаги присъстваше на бизнес вечерите на шефовете, които често подчертаваха, че тя е най-представителният служител.
Един ден отидох на Централна гара, защото чаках приятелка, която ми идваше на гости от провинцията. Гледах разписанието на таблото, когато чух познат глас. Обърнах се и наблизо видях Камелия да говори с възрастна жена, облечена доста скромно. Първо помислих, че я упътва, но после до мен стигнаха нейните грозни ругатни: “Майко, и ти забранявам да идваш в София, без да ме предупредиш! Колко пъти съм ти казвала, че ако нещо ми трябва, сама ще дойда на село.“
Жената се оправдаваше, че се е притеснила, защото Камелия дълго време не й се е обаждала, но колежката ми отново я наруга, че нямало какво толкова да си говорят.
Скрих се зад близката колона, защото не исках Камелия да ме види. После двете жени тръгнаха към един от пероните, а аз – към друг.
На следващия ден обаче се изкуших и й казах, че съм я мернала отдалече на гарата. Тя се сконфузи и започна да ми обяснява, че е трябвало да помогне на жената, която чисти техния вход. Закарала я до там с колата си и я качила на влака. Направо ми призля от тази нейна лъжа. Осъзнах, че тя се срамува не само от произхода си, а и от майка си, затова постоянно подчертаваше, че е завършила един от най-престижните университети в Германия и че възпитанието и образованието й са висша класа. Държеше всички да мислят, че едва ли не е дете на бивши дипломати и е израснала в чужбина.
Все пак настъпи известна промяна в отношението й към мен, може би подозираше, че съм разбрала истината.“
Leave a reply