Преди няколко дни за пореден път жена ми си събра багажа, взе детето и отиде при майка си. Знам, че прекалих при последния ни скандал, но не мога да се променя. Какво да направя – ревнивец съм и колкото и да се опитвам, няма как да съм друг.
А и моята Нина има защо да бъде ревнувана. Красива и умна е, от този тип жени, след които на улицата се обръщат всички. Горд съм с нея, но умирам от ужас, че някой може да ми я отмъкне. Затова съм неспокоен дори когато със сигурност знам, че отива на работа. Звъня й поне по пет пъти на ден да я чуя, като задължително се обаждам и през обедната й почивка. Защото съм наясно какво могат да направят само за час един мъж и една жена.
Ревността убива любовта
В началото тя приемаше със смях моята ревност и желанието ми навсякъде да ходим заедно. Това я забавляваше и винаги ме наричаше „моето любимо момче“. После започна да ми се сърди и ме обвиняваше, че не й вярвам. А аз уж й имах доверие, но ми беше трудно да се сдържа, докато тя е в банята, да не преровя есемесите й, за да видя с кого е говорила. Когато пък казваше, че отива с приятелки на кафе, често тръгвах след нея. Исках да видя дали наистина е така, защото си представях как някой я чака зад ъгъла и тя се качва в колата му, а после двамата отпрашват нанякъде. Само при подобна мисъл вдигах кръвно, ушите ми писваха и ми причерняваше пред очите.
При една от разправиите ни Нина заяви, че съм болен, защото я ревнувам от призраци, родени от откачената ми фантазия. И добави, че ако наистина я обичам, няма да я ревнувам. Но чрез вас аз искам да й кажа: Повярвай, мила, за мен „ревнувам те“ е равно на „обичам те“. И ако искаш да се променя, те моля да ми помогнеш. Заклевам се, ще положа всички усилия! Само не ме напускай, защото без теб не бих могъл да живея!
Димо
Add comment