Преди няколко дни за пореден път жена ми си събра багажа, взе детето и отиде при майка си. Знам, че прекалих при последния ни скандал, но не мога да се променя. Какво да направя – ревнивец съм и колкото и да се опитвам, няма как да съм друг.
А и моята Нина има защо да бъде ревнувана. Красива и умна е, от този тип жени, след които на улицата се обръщат всички. Горд съм с нея, но умирам от ужас, че някой може да ми я отмъкне. Затова съм неспокоен дори когато със сигурност знам, че отива на работа. Звъня й поне по пет пъти на ден да я чуя, като задължително се обаждам и през обедната й почивка. Защото съм наясно какво могат да направят само за час един мъж и една жена.
Ревността убива любовта
В началото тя приемаше със смях моята ревност и желанието ми навсякъде да ходим заедно. Това я забавляваше и винаги ме наричаше „моето любимо момче“. После започна да ми се сърди и ме обвиняваше, че не й вярвам. А аз уж й имах доверие, но ми беше трудно да се сдържа, докато тя е в банята, да не преровя есемесите й, за да видя с кого е говорила. Когато пък казваше, че отива с приятелки на кафе, често тръгвах след нея. Исках да видя дали наистина е така, защото си представях как някой я чака зад ъгъла и тя се качва в колата му, а после двамата отпрашват нанякъде. Само при подобна мисъл вдигах кръвно, ушите ми писваха и ми причерняваше пред очите.
При една от разправиите ни Нина заяви, че съм болен, защото я ревнувам от призраци, родени от откачената ми фантазия. И добави, че ако наистина я обичам, няма да я ревнувам. Но чрез вас аз искам да й кажа: Повярвай, мила, за мен „ревнувам те“ е равно на „обичам те“. И ако искаш да се променя, те моля да ми помогнеш. Заклевам се, ще положа всички усилия! Само не ме напускай, защото без теб не бих могъл да живея!
Димо
Leave a reply