Мислех, че на моите 48 г. вече е късно да започна красива романтична връзка, но ми се случи! Затова реших да споделя и да дам кураж на онези жени, които смятат, че са изпуснали всички влакове. Вярвайте ми, никога не е късно да откриеш мъж, с когото да поискаш да заспиваш и да се събуждаш всеки ден.
Преди година пътувах до Италия, където работи най-добрата ми приятелка. В самолета се запознах с българин, който ми допадна много. Имаше време да си поговорим, да се пошегуваме, всеки да разкаже нещо за себе си.
Оказа се, че Георги живее във Франция от години. Върнал се в България да уреди някакви документи, а сега отивал на гости на сестра си, която като моята Нина работела в Рим. Разменихме си телефоните, а след три дни си уредихме среща в едно кафене. Тогава разбрах, че всъщност сестра му не му е никаква сестра, а стара връзка, която Георги искал, но не можел да прекъсне поради ред обстоятелства. Не се впусна в подробности.
Открих голямата си любов
Върнах се в София и започнахме да си пишем и да се чуваме по скайпа. И постепенно Георги изплю камъчето. С онази българка в Италия се влюбили преди няколко години. Започнали бурно, смятали да се оженят и той често пътувал натам и обратно. Тя също му гостувала във Франция. Обаче разстоянието се оказало фатална пречка, отношенията им все повече се затлачвали и затова смятал, че е време да се разделят. С това намерение отишъл в Италия, но още при първите му думи любовницата му се разплакала и започнала да настоява да си дадат още един шанс. И Георги се отказал от раздялата, поне засега.
Говорехме си, общувахме си едва ли не всяка вечер и в един момент усетих, че съм хлътнала по този мъж. Зарязах всички други, с които се срещах от време на време, само с него ми беше приятно. Заедно обсъждахме проблемите, съветвахме се за какво ли не – как се прави някоя манджа, кой какви сложни отношения има с работодатели, с роднини, с приятели, какви пердета са подходящи за хола му… И както си говорехме, стана ясно, че няколко пъти досега сме били на крачка от запознанството, още докато е живял в България. Имахме общи познати, на всичкото отгоре сме учили по едно време във френската гимназия – той в последния клас, а аз в подготвителния. След тези открития Георги полушеговито възкликна: „Ама ние сме родени един за друг! Я си вземай багажа и още утре тръгвай за Франция, да я видим ние тази работа каква е!“
Е, не беше на другия ден, но след месец наистина пристигнах при него. Посрещна ме той като скъп гост, накара ме да се почувствам като принцеса. Но аз чувах и виждах – онази от Италия се обаждаше всеки ден. И отвътре започна да ме пробожда сърцето – исках този мъж за себе си. Както изглежда, той изпитваше същото, но се бореше с угризенията на съвестта.
Върнах се в България, огледах живота си и реших – ще се боря за тази връзка! Зарязах работата си, продадох един наследствен имот и отново се върнах в Лион, този път за постоянно. Вече половин година съм тук. Италианската история на Георги е зад гърба ни, макар че ми струваше много нерви, дълги разговори и безсънни нощи. Не казвам, че всичко е по мед и масло, но отношенията ни са стабилни и се развиват към по-добро. Не съм очаквала, че на моите години ще прелетя километри, за да съм до любимия човек. Затова искам да посъветвам всички, които мечтаят да намерят своя партньор – не чакайте нещата да паднат като круша от дървото. Направете нещо, за да се случат!
Илиана
Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply