Хората сме така устроени, че все търсим партньор по нечие подобие. Мъжете искат половинките им да приличат на мама, или пък да се оженят за момиче, което е точно копие на първата им голяма любов. Жените пък като си харесат някой секссимвол от киното или спорта, непременно държат да се „омъжат“ за него, тоест за някого, който досущ покрива представата им. Така понякога не успяваме да видим колко ценен всъщност е някой човек, нищо, че е малко встрани от „идеалния“.
А не дай, Боже, да искаш да заемеш мястото на покойната съпруга, както се случи с моята приятелка Таня.
Макар да наближаваха 50-те, с Милко се харесаха и решиха да се съберат. Радвах се, че се откриха, въпреки че не бяха в първа младост. Той е вдовец от 8 години, децата му са големи, има и внуци. Тя пък се разведе
рано и си остана без дете. И ето че съдбата им предложи втори шанс.
Таня е слънчева жена, стройна и красива, но откакто остана сама, се беше занемарила малко. А с Милко направо разцъфтя. Само че това трая, докато все още пазеха връзката си в тайна. Той първо я представил на сина и дъщеря си и техните семейства. На тях явно им станало неприятно и едва ли не приели Таня като натрапница, която е решила да заеме мястото на майка им. Освен това не им се искало татко им да е все зает с нея и да не им е винаги на разположение, когато трябва да му оставят някое от внучетата. Хубавото било, че не живеели заедно и като усетил неодобрението им, Милко просто престанал да ги среща с приятелката си.
Двамата с Таня обаче не можеха да живеят дълго изолирани от света. Една вечер той поканил приятели на бира в дома си, представил им новата жена в живота си и не пропуснал да подчертае, че много я обича. Кой знае защо обаче онези цяла вечер припомняли колко страхотна била покойната му съпруга, какви манджи и салати правела, пък как пеела, когато се съберели… А жените, без никаква деликатност, започнали направо да сравняват Таня с бившата – „титулярката“ била миньонче, пък „новата“ висока, първата имала красива къдрава коса, пък втората била блондинка с къса подстрижка. Докато накрая Милко не издържал и им казал в прав текст, че е време да си ходят, защото иска да останат сами с Таня. Мислел, че така ще им натрие носовете и ще им покаже, че не бива да ги завират в чуждите работи.
После обаче започнала да мърмори сестра му. Съветвала го да не прибързва, защото едва ли Таня щяла да успее да замести жена му. Дори пропуснала да си спомни, че когато снаха й била жива, всъщност не харесвала и нея чак толкова. Но когато човек си отиде от този свят, сме склонни да го идеализираме и забравяме лошите му черти. Таня, с типичното й чувство за хумор, дори се пошегува, че единственият начин да я приемат близките на приятеля й, бил и тя да гушне букета.
Мъчно ми е, че в края на краищата Милчо се поддаде на съветите и одумките и двамата се разделиха. А по всичко личеше, че бяха един за друг.
Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment