Макар че минаха толкова години, пред очите ми все още е картината как една непозната пристигна вкъщи с багажа си, без да ми се представи. Помоли ме да си събера нещата, защото тя е вече стопанката на този дом, а аз съм никоя. В началото помислих, че Симо – приятелят ми, е забравил да плати наема и това е хазяйката. Затова понечих да извадя пари от плика, в който ги държахме. Но тя ме спря и чак тогава я попитах коя е и защо си позволява да нахлува така у дома. Усмихна се и свали палтото си. Видях, че е бременна, и я чух да казва: „Симо не те ли предупреди?“ На неразбиращия ми поглед отговори, че е истинската жена в живота на гаджето ми и ще роди детето му.
Учуди се, че той не ми е казал за връзката им и че още се разполагам като у дома си, при положение че
Детето ми израсна без баща
отдавна е трябвало да напусна квартирата. Звучеше като лоша шега, но не беше. Тя съвсем сериозно поиска ключовете ми и настоя по най-бързия начин да се омитам. Бях приготвила романтична вечеря за Симо, за да му кажа радостната новина, че ще ставаме родители. Само че вместо да го изненадам аз, ме изненадаха те двамата. Нима след 13 години вярност заслужавах такова предателство? Та нали заради него се подложих на куп прегледи, изследвания и манипулации, за да имаме така мечтаното дете? Оказва се обаче, че докато се опитвах да го направя баща, той е имал и друга. Не можех да си поема дъх от обида и болка, но не казах нищо на натрапницата. Хвърлих връзката ключове на масичката, събрах си багажа в два сака и си тръгнах.
Докато чаках таксито, през сълзи си мислех, че отдадох живота си на един страхливец, който нямаше доблестта да застане очи в очи с мен и да ми каже истината, а изпрати любовницата си да се разправя с мен. Не постъпи като истински мъж, а като някаква долна мижитурка.
В момента, в който шофьорът на таксито прибра багажа ми, колата на Симо спря до нас. Той обаче не слезе. Направи се, че не ме вижда. Нямах сили за скандали, само се приближих до него и почуках на стъклото. Колкото и да не му се искаше, трябваше да го свали. Пожелах му да е истински щастлив с новата жена в живота му и да отгледат спокойно бебето си. После му обещах да дам всичко от себе си, за да направя детето, което чакам, добър човек. Думите ми го шокираха и се опита да ме спре, но аз тръгнах, без да кажа и дума повече. Върнах се при нашите и отказах всякакви контакти с него.
Сега синът ми е на 18. Давам му цялата си любов и правя каквото е по силите ми да не усеща липсата на баща. Симо се раздели с майката на другото си дете. Тя му разказа играта и взе всичко, което можеше да му измъкне. Сега той се опитва да се върне при мен, но аз не искам и да чуя за него. Пък и не виждам как един нещастник може да бъде достоен баща за моето момче.
Кристина
Споделете и вие личната си история на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment