Кристина изглежда спокойна жена. Ако се вгледаш обаче по-дълбоко в очите й, тъгата в тях няма да ти убегне. Не знам дали е от камък сърцето й, за да продължава да търпи предателствата на съпруга си, но е категорична: Това е тя, любовта! С Антон да сме заедно и в добро, и в лошо.
– По любов ли се оженихте с Антон, Кристина?
– При нас друг вариант не съществуваше. Бяхме млади – аз току-що завършила гимназия, а той студент втора година. Любовта ни изригна като вулкан. Никой не беше в състояние да ни раздели.
– А имаше ли такива опити?
– Моите родители бяха твърдо против връзката ни. Понеже живеехме в съседни блокове, комшиите
Изневерява ми, но аз го обичам
познаваха семействата ни и не спираха да шушукат, че Антон не е мъж за една жена – очите му шарели непрекъснато и не била останала красавица в квартала, която той да не е имал. Но нали пък знаеш, че дойде ли любовта, няма сила, която да я спре. И моята любов към Антон беше такава. Нито чувах, нито виждах друг освен него. С ръка на сърцето мога да кажа, че докато бяхме заедно преди сватбата и докато забременях с първото си дете, той не е бил с друга.
– Кога за пръв път разбра, че има друга в живота му?
– През септември, докато бях на лекции в университета, понеже аз завърших задочно висшето си образование. Истината за другата ми причини голяма болка. Ревях и се тръшках по цели нощи, питах го защо го е направил, с какво аз не му достигам, а той само мигаше на парцали и казваше, че това не е вярно. Ама беше, защото тя, нахалницата, е целяла само едно – да ни раздели. И сама ми се обади по телефона с молба да й го оставя на нея. Наглост! Зле се чувствах, много зле, но пък разбрах, че активността е от нейна страна. Тогава казах на Антон за телефонния ни разговор. Той се ядоса, изхвърча като тапа от вкъщи и… после разбрах, че дори й е ударил шамар. Той всъщност е искал единствено секс, нищо повече, а тя си е втълпила, че ще го има на всяка цена и завинаги. Антон беше много разочарован от нея и месеци наред ме молеше да му простя. Разбира се, че с времето му простих, все пак носех в утробата си неговото дете. За съжаление втората му изневяра не закъсня много.
– По време на бременността ли се случи?
– Бях вече в болницата, предния ден бях родила сина ни. Дълго го чаках да дойде на свиждане и, гледайки през прозореца кога ще се появи, го видях с нея. Целунаха се и тя остана на една пейка долу в градинката, явно да го изчака. А Антон хем ни се радваше, хем бързаше. Тогава едва сдържах сълзите си, но не и нервите си, и му казах да тръгва, че другата го чака там, на пейката. Хукна по стълбите на болницата, все едно не ме беше чул. Жалко, че първото си раждане с това го запомних – със сълзи от изневярата му, а не със сълзи от радост, че съм станала майка.
– Нерви от желязо, бих казала…
– Не знам какво е, но аз много го обичах. Само че и тази, втората, си показа рогата. Направила всичко възможно и тя да забременее от него. После се скарали, защото той не искал детето, а тя отказала аборт, и се разделили. Тогава Антон, пак с подвита опашка, се върна в семейството си. Не знам съдба ли е, какво е, но поредната „друга“ направи спонтанен аборт и на Антон му олекна. Тогава той ми обеща, че чужда жена повече няма да погледне. Нямам представа колко е издържал, но не мога да си кривя душата – съпругът ми е най-милият и грижовен баща. Не дава косъм да падне на главите ни. А когато се роди и дъщеря ни, съвсем се привърза към нас. Е, чувах пак от съседи, че го видели с тая или оная, ама явно, че вече се прикриваше по-сериозно и внимаваше да не ме нарани отново. Случвало ми се е, като се прибира от работа, да ухае на женски парфюм, но отново стисках зъби, и си виках: Криси, ти си силна, ще издържиш и този път, защото и този път всичко ще мине.
– Но защо търпиш толкова много унижения?
– Защото вече знаех, че всяко едно разочарование от другата ще го връща при мен.
– Силна жена си…
– Не, не съм силна. Просто любовта ми е по-силна от всичко друго. Една приятелка все ми повтаря – остави го да се наиграе и сам ще се върне при теб. Само ти си му сигурната опора. И децата ви. Имайки предвид и това, че за мен семейството е свято, какво повече да кажа. Между другото аз чужд мъж в живота си досега не съм поглеждала. Не съм си и помисляла да му го връщам или да го наранявам по този начин.
– Но търпиш…
– Дори не го приемам така. Знаеш ли какво ме успокоява? Че и приятелите му са такива; и собственият ми брат, който също има прекрасна съпруга, имаше и любовница. Дори баща ми навремето е кръшкал на мама, но с възрастта се кротна. Може и синът ми един ден, като порасне, да ги върти по няколко на ден… Явно че на мъжете ангелите им наистина са слаби. Ако тръгна да се развеждам, няма да ми е по-добре. Виж, ако не го обичах, може би… Но не е така.
– Мислиш ли, че Антон те обича?
– Да, само че по негов си начин. Мъжете и жените обичаме различно.
Add comment