Един единствен път съм карала коледните и новогодишните празници в чужбина, но ми се случиха толкова премеждия, че се зарекох: никога повече извън дома!
Когато излетях за Варшава, времето беше меко, с температури над обичайните. Приятелите, които ме поканиха да посрещна с тях Рождество Христово, живееха в малко курортно селище на Балтийско море. През зимата в него оставаха само около петстотин души, всички се познаваха и вечерта в църквата беше невероятно задушевно. Макар и без сняг, високите ели в градската градина, украсени с гирлянди от лампички, създаваха приказна атмосфера и дори по-големите деца и техните родители се оглеждаха за Дядо Коледа. И той се появи! Кон с прикрепени еленски рога теглеше малка каручка, пълна с пакети, които белобрадият старец раздаваше на 
разотиващите се по къщите хора.
Коледа отпразнувах с приятелите си и техните роднини, в ранния следобед дори се разходихме по морския бряг. На другата сутрин обаче Дядо Коледа – местният кмет, вече без костюм и страшно сериозен, дойде да предупреди, че се задава внезапно застудяване. Даде указания на моите приятели как да се подготвят за очаквания ураганен вятър, а мен откара до гарата в съседния по-голям град, за да отпътувам към вътрешността на Полша. Лютата зима направо ме следваше по петите и заличаваше спомените от приятно прекарания празник. Заради обилния сняг разписанието на влаковете се обърка, но – премръзнала и гладна – все пак стигнах на 300 км на юг.
Другите приятели, с които щях да посрещна Новата година, направо не повярваха на очите си, че вече съм при тях. Знаеха откъде пътувам и ми пуснаха новините по телевизията да видя какво се случва в района – прекъснато електричество, изпочупени клони, отнесени покриви. „Дядо Коледа“ направо ме беше спасил!
Новогодишната нощ прекарахме на гости у състуденти на моите приятели. Беше весело, но твърде шумно – всеки искаше да надприказва съседа си, музиката гърмеше, отвън се чуваха пиратки. И за какво бях била толкова път? Там празнуваха по същия начин като в България. На мига носталгията ме хвана за гърлото. Моята приятелка усети, че настроението ми спадна, и задърпа гаджето си да се прибираме у тях. Той беше вече доста пиян, а тя не се отличаваше с шофьорски умения, но криво-ляво стигнахме до дома им. Там домакинът реши, че е задължително да се изкъпе още в първата нощ на новата година и… заспа във ваната. Та аз и моята приятелка, бременна от него, трябваше да го вадим от изстиналата вода.
Постоях още два дни у тях, но щом бурният вятър утихна, се придвижих до Варшава и с нетърпение се настаних в самолета за София. Тогава си казах: По празници – само у дома!
Лана
Add comment