Здравейте! Реших да споделя своята история и да потърся помощ.
Майка ми почина миналата година, след като изпрати един по един баба и дядо. Баща ми пък получи инсулт, който засегна говора му. Понякога издава само звуци в опита си да каже нещо. Случва се понякога да вдига шум през нощта. Може да се изправя, но засега е противопоказно да го мъча да ходи. Държа да кажа, че е интелигентен мъж, адекватен и всичко разбира.
Нуждая се от другарче, което да поеме грижите за татко, докато съм на работа или ми се налага да бъда извън къщи. Не непременно 8 часа, а няколко, колкото може – все едно ни е на гости. Мисля, че най-добре с проблема ще се справя здрава физически жена, по възможност безработна, за да има достатъчно свободно време през деня. Трябва да е от Пазарджик, защото ако се налага да пътува, няма да мога да й плащам за транспорта. Невъзможно ми е да наема професионална гледачка, тъй като съм затруднен финансово. Повечето хора, разбираемо е, се водят от материалните
неща. Тъжно ми става, като чувам често, че: „Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари.“ На тази философия бих противопоставил поговорката: „Щом сме двама, страшно няма.“
Аз поемам отговорността за храната и чистотата. От човека, който ще влезе в дома ни, ще очаквам само да гледа баща ми, докато съм навън. Разбира се, може да ни прави компания и на двамата, след като се прибера. Не е проблем да остава и за през нощта вкъщи. Дали ще станем приятели, не зная, защо да не сме и повече от това, но целта на писмото ми е друга.
Не се съмнявам, че има добри хора. Знам, че важното е да намеря един от тях. Аз самият безкористно и безплатно съм помагал на мнозина. Не съм искал нищо в замяна, стигало ми е да знам, че съм бил полезен и съм зарадвал някого дали с намерени документи, дали с преинсталиране на програми на компютъра, дали с нещо друго…
Силно вярвам, че в България все още има хора с добри сърца, готови да помогнат с каквото е необходимо. Дано не се лъжа!
Димитър
Leave a reply