На 40 години съм. Не съм женен по стечение на обстоятелствата. Видял съм доста досега – малко от хубавото и много от лошото. Навред е пълно с лицемерие и предателства. И ми омръзна – да се опитвам да убеждавам в правотата и в добронамереността си.
Да, сам съм още, и какво от това? Не съм се лепвал за някоя, за да се фукам или заради интереси и изгода. Никога не съм бил използвач! Нито си търся спонсор, нито си търся прислуга. Мога и сам да се справям с всичко, та и за двама.
Ежедневието не е като по програма: отиваш на работа, прибираш се, готвят ти, перат те, спиш и утре – пак. В 
ежедневието има много по-важни и стойностни неща. Къде са доверието и любовта? Ние не сме роботи. Нали трябва да цениш човека до себе си, той е най-важният. Без любов просто не се живее, а тя осмисля живота. Или я има и е вечна, или просто не е било любов!
Загубих всичко заради сляпо доверие, но не загубих себе си и надеждата. Няма място за отчаяние. Не се имам за прехвърлил младостта и знам, че все още всичко предстои и може да е по-хубаво.
Един мечтател
Можете да ни пишете на po.krasivi@gmail.com
Add comment