Един прозорец в Скайпа – смисълът на целия ми живот

Казвам се Венета, на 59 г. Живея в София. Сама отгледах сина си Боян, защото съпругът ми почина, когато детето беше на 12. Не се омъжих втори път, защото смятах, че така ще предам паметта на мъжа, с когото живях щастливо в любов и разбирателство. Не можех да си представя, че друг ще седне на мястото му на масата, че ще подредя чужди дрехи там, където бяха неговите, че в леглото, в което имахме толкова хубави моменти, отново ще правя любов. И макар да бях още млада, избрах самотния живот на вдовица и се отдадох на сина си.

Не съжалявам нито миг за това. Положих усилия да съм и майка, и баща и научих момчето си да се справя само и с най-тежкия проблем, да разчита на себе си и да се бори за всичко, което поиска в този живот.

Боян завърши гимназия с отличен успех, беше и отличен студент. Пребори се за стипендия и го изпратиха на специализация в престижен английски университет. Веднага след като се дипломира, го взеха на работа в голяма фирма. Преди да започне, той си дойде в България и ме попита искам ли да се върне, или му давам благословията си да се устрои в чуждата държава. Можех ли да го спра? Разбира се, че го посъветвах да замине, защото в днешно време всички пътуват и няма значение къде по света се намира детето ти, щом може да се върне само за няколко часа със самолет.

В началото Боян ми се обаждаше по-често и си идваше 4-5 пъти в годината. После се прибираше 2-3 пъти, а накрая съвсем престана. При последното си идване ми донесе лаптоп и ме научи да работя на него. Показа ми как се говори по скайп и ми обясни, че вече така ще се виждаме.

От няколко години моят син за мен е прозорче в скайпа, с което си говоря, но не мога да прегърна и да целуна. На всички празници подреждам масата, слагам прибори и за него и на мястото му поставям лаптопа.

Казвам си, че това е последният път, в който си говоря с бездушната машина, че на рождения си ден Боян ще ме изненада и ще си дойде, и тогава ще си говорим на живо, но знам, че лъжа себе си. Поддържам обаче тази надежда, защото изгубя ли и нея, по-добре да не живея.

Венета

Споделете с нас историята си на po.krasivi@gmail.com