Преди 4 месеца се запознах с един мъж чрез обява. Николай пишеше, че има всичко за един нормален човешки живот, само жена до себе си няма.
Точно беше описал и каква жена му трябва. Реших, че може да опитам, защото отговарях на всичките му изисквания, освен това Николай беше от моя град, затова се престраших да му звънна. За съжаление телефонът му беше изключен. На следващия ден той сам ме потърси, като се извини, че без да иска, докато поливал цветята в двора, намокрил телефона си и се наложило да извади батерията, за да не го прецака, та затова бил изключен.
Поговорихме дълго и аз усетих Ники много близък, все едно се познаваме от години. Дългите телефонни разговори продължиха и на следващия, и на по-следващия ден, а вечер си пращахме мили есемеси за лека нощ. Усетих и друго – че започвам да се влюбвам в човек, когото изобщо не познавам. Затова, когато един ден той ми предложи да се видим на живо, въобще не се поколебах. Нямах търпение да се убедя, че този мъж наистина си струва и че може би най-накрая и на мен ми е излязъл късметът.
Срещнахме се пред хотела в центъра на града ни. Николай ми подари червена роза и седнахме да пием кафе в близкото заведение. Пихме го… 3 часа. Ники се оказа много мил и внимателен човек. Усещах, че и той не е безразличен към мен, но не разбирах само едно – защо не проявява малко повече смелост, щеше ми се да е по-напорист, по-активен. Аз съм жена все пак и не бива да правя първата крачка.
Както и да е. Разделихме се с уговорката да се видим отново след два дни в същото кафене. Но тогава пак нищо не се случи, дори по едно време му се ядосах и си обещах, че няма да му давам зор. Ако се получи между нас – ок, ако не, значи не сме родени един за друг. Той също като мен имаше зад гърба си един несполучлив брак, може би затова пристъпваше към връзката ни предпазливо и въобще не бързаше.
Едва на третата ни среща Ники изплю камъчето – много ме харесвал, но имал един сериозен проблем, който не бил за подценяване. Сестра му Боряна – стара мома не можела да живее без него. След развода на Ники той заживял при нея, в бащината им къща, и общо взето тя определяла правилата. Не една и две жени, по които Николай си падал, тя отпращала, защото не й допадали и – както казвала тя самата – не били подходящи за брат й. Ники се страхуваше да не би и мен така да прогони. Това обаче още повече ме амбицира. Как така чужда жена ще ми определя правилата и ще ми диктува живота? Да не съм на 20 или на 30 години? Имам голяма, омъжена дъщеря, самата аз съм на 46 и човек на тази възраст търси преди всичко спокойствие и сигурност, а не толкова платонична любов. Пък и какво имам да деля с Ники или сестра му? Нищо – отговори той, ама засега решил да не й казва за нас. Съгласих се, макар че ми беше много любопитно що за жена е сестра му.
С Ники продължихме да се виждаме, дори често оставаше да преспи в дома ми. Вечер аз приготвях нещо вкусно за хапване, пийвахме по чашка-две вино или ракия и се наслаждавахме един на друг. А за сестра му се убедих, че не е стока, и без да съм я виждала Боряна не спираше да звъни на брат си през час. И му задаваше глупави въпроси, като че ли е дете на 10. Питаше го какво е вечерял, измил ли си е зъбите, има ли топла пижама за през нощта. Боже, направо не беше истина това вманиачено отношение към Николай! А най-грозното беше, когато една вечер тя поиска да говори с мен и, без да ми е виждала очите, директно ме попита добре ли се грижа за брат й, защото ако не е така, щяла да дойде лично да си го прибере. Явно че се стремеше и нас да раздели. Затова отказах да се виждам с нея, не искам дори да я познавам. И както каза дъщеря ми: Мамо, не ти трябва на баир лозе. Внимавай с тази вещица!
Ей така я караме с Ники – срещаме се само у нас. Фактът, че Боряна ми поставя неразумни условия, без да ме познава, говори повече от всичко друго. Дано поне Ники излезе свестен човек и връзката ни наистина да оцелее, защото отдавна не съм попадала на толкова добър мъж. Моля се и на времето – да работи в наша полза.
Красимира
Add comment