Изживях една страхотна нощ с непознат мъж и знам, че никога няма да я забравя. В онази въпросна вечер бях ужасно ядосана на съпруга си, защото не се сети за годишнината от сватбата ни. Не стига това, ами и дори не се извини, а попита какво толкова се е случило – да не сме по на 20, та това да е най-важното. Засегна ме, защото съм израсла с уважение и внимание от близките си хора, очаквах от мъжа на живота си същото. Не преглътнах разочарованието, тръшнах вратата, качих се в колата и подкарах с пълна газ, без посока. Пуснах чистачките, защото валеше като из ведро, и пак едва виждах пътя. А, честно казано, не знаех къде отивам. Чувствах обаче, че трябва да се махна.
И точно тогава ми се случи най-неприятното нещо -колата запърпори и спря. Нито разбирах какво се е повредило, нито знаех къде да пипна, а и не можех да изляза от колата в онзи порой.
Да не говорим, че изобщо не знаех къде съм. Седях, пушех и проклинах късмета си. Изгубих представа за времето. В един момент някой почука на стъклото. Само дето не подскочих – в тъмното видях мъж с качулка да се взира в мен. Уплаших се, но леко отворих прозореца. Непознатият ме покани в дома си и аз едва тогава се огледах и видях, че съм спряла пред някаква къща с двор. Спокойно тръгнах с непознатия и нито за миг не си помислих, че може нещо лошо 
да ми се случи. Доверих му се сляпо и влязох в дома му. Като свали качулката и якето, срещу себе си видях млад, симпатичен, направо привлекателен мъж. Предложи ми свои топли дрехи и ме успокои с чаша греяно вино. Разбрах, че живее с майка си, която спеше на горния етаж. Нямаше какво друго да правим, освен да си приказваме – така започна нощта с Мирослав. Той беше на 30 години, а аз бях на 32.
Когато му казах как съм се озовала пред къщата му, той се засмя – това били дребни работи, не трябвало така да реагирам. Виното и гласът му съвсем ме омаяха. Толкова, че в един момент, без и двамата да разберем какво се случва, се прегърнахме и устните ни се сляха в страстна целувка. Приех това като част от моето непланирано отмъщение. Исках да накажа мъжа си, че забрави най-важния ден в живота ни. Мислех едно, но излезе друго – до сутринта с Мирослав не се отделихме един от друг. Изпитах огромна наслада, и то неведнъж. Не съм и разбрала кога съм заспала.
Когато се събудих, в първия момент се чудех къде съм и какво се е случило. Видях се гола в чуждото легло, миговете на блаженство един по един се върнаха и най-интересното е, че не изпитах никакъв срам. Дрехите ми бяха сложени на един стол, а на масата имаше кафе и препечени филийки. През прозореца влизаше слънцето и навън нямаше следа от нощната буря. Когато домакинът влезе в стаята, вътрешно се изчервих от срам, защото в първия момент не се сетих за името му. Но на тялото ми не му пукаше – бях получила невероятно удоволствие. Взех си и още час страст и опиянение, преди да се кача на колата, която беше оправена и ме чакаше пред двора. На тръгване Мирослав ми прошепна, че никога няма да го забравя, както никога няма да забравя деня, в който съм се омъжила. Той сякаш виждаше всичко в душата ми.
Вкъщи заварих подарък и огромен букет на масата. Но, както се казва, тържественият семеен момент беше отминал.
Мая
Add comment