Като ученичка имах приятелка. С Катя седяхме на един чин от първи до единайсти клас и ми беше повече от сестра. Майка ми, която умееше да плете, ни подаряваше еднакви шалове и шапки, но в различни цветове. Често спях у тях или пък Катя оставаше у нас. Нямахме никакви тайни една от друга, споделяхме си първите трепети и влюбвания.
Наближаваше абитуриентският ни бал, когато майката на Катя почина. Баща й беше пенсионер по болест и нямаше възможност да й купи рокля и обувки. Тогава реших, че щом Катя не може да дойде, няма да отида и аз на бала. Майка ми обаче се разтича, помогнаха и други родители и приятелката ми получи прекрасна светлосиня рокля – като очите си, чанта и обувки. Макар да тъгуваше за майка си, тя беше с нас в този вълнуващ ден и беше щастлива.
После мен ме приеха да следвам в София и заминах. Катя започна работа и остана в нашия град. Когато се върнах на първата ваканция, щом си оставих багажа, затичах към тях – изгарях от нетърпение да я видя. Влязох в къщата, в която живееха под наем, и видях празните им стаи. Бях поразена, не разбирах какво се случва, докато хазайката не ми обясни, че преди месец са заминали. Върнали се на село при родителите на баща й, защото той се чувствал още по-зле. Със сълзи в очите я питах дали Катя е оставила нещо за мен – писмо или бележка, но нямаше нищо.
За съжаление селото беше на другия край на България, а по онова време нямаше мобилни телефони. Надявах се, че Катя ще ми пише, очаквах с нетърпение вест от нея, но така и не получих. През следващото лято измолих татко на път за морето да се отбием в силистренското село, в което живееха бабата и дядото на Катя. Оказа се, че старите са починали през месец, а Катя и баща й са се преместили в Русе. Така и не успяхме да научим нищо повече.
Оттогава минаха близо 50 години. Често съм си мислела за своята приятелка и защо така се получи, че се разминахме в живота. Аз преживях много хубави и лоши неща. Преди 6 месеца загубих съпруга си, а двете ми деца от години живеят в София. Самотата доста ме потискаше. И тогава се случи това, за което ви пиша – съвсем случайно открих своята Катя. Срещнахме се на гарата, бях ходила да изпращам братовчедка си. А тя, милата ми приятелка, решила да се върне в нашия град, за да се опита да ме открие. Оказа се, че също е минала през доста изпитания. Когато се преместили в Русе, баща й получил тежък инсулт и в продължение на години бил на легло. Тя го гледала, нямала приятели, не излизала с други млади хора. Когато той починал, била толкова нещастна, че не пожелала да започне връзка с когото и да било. Пък и се разболяла и дълго не могла да дойде на себе си. Затова останала сама.
Поканих Катя да се настани при мен и сега сме щастливи заедно. Вече не се чувствам така самотна. По цял ден си бъбрим и си спомняме младините. И двете сме сигурни, че Бог ни събра отново заедно. Надяваме се, че така старините ни ще минат по-леко, ще си помагаме и ще има на кого да разчитаме.
Елена
Leave a reply