Никога не съм допускала, че след 14 години брак и две деца, съпругът ми ще ми изневери. При това не просто забавление и увлечение, а ще има извънбрачно дете от любовницата си.
Разбрах го съвсем случайно и както винаги се случва – съпругата научава последна. Момченцето на Станимир вече беше на годинка, когато един ден ги видях да се разхождат тримата в парка на далечен от нашия квартал. Той го държеше на ръце и го гушкаше. Имах чувството, че земята се завъртя под мен. Хванах се за едно дърво, а непозната жена ме попита зле ли ми е и имам ли нужда от помощ. Седнах на най-близката пейка, а мъжът ми, любовницата му и тяхното детенце се отдалечаваха пред очите ми. Изглеждаха щастливи.
Не мислете, че вечерта направих скандал у дома. Легнах и дни наред не можах да се надигна от леглото. Станимир повика лекар у дома и той му обясни, че съм преживяла силен стрес, който е довел до пълно физическо изтощение. А когато докторът си тръгна, мъжът ми седна на леглото до мен, хвана ръката ми и започна тихо да ми говори. Знаел, че вината била негова, сигурно съм разбрала за сина му. Връзката му започнала на шега, другата жена не искала 
нищо от него, освен едно – дете. Разбрал го твърде късно. Съпругът й боледувал като малък и останал стерилен. Тя го обичала, но мечтаела да стане майка. Станимир не бил съгласен, но някак се случило. Щом разбрал, че тя твърдо е решила да задържи бебето, скъсал с нея. Когато то се родило обаче, пожелал да го види. Нещо в душата му се преобърнало и оттогава отново започнали да излизат заедно – тримата. Единственото, за което не събрал кураж, било да ми признае. Знаел, че е сгрешил, че ме е наранил жестоко и очаквал моето решение. Щял да понесе всичко, само не и да напусне мен и децата ни.
Станимир говореше, а думите му сякаш не достигаха до мен. После съм заспала.
На другата сутрин, когато мъжът ми отиде на работа, станах и за пръв път от няколко дни си направих кафе. Дълго мислих какво да правя. Тогава се върна голямата ми дъщеря, беше забравила бележника си. Прегърна ме и започна да ме целува. Радвала се, че най-сетне съм станала. Когато тя отново излезе, си дадох сметка, че заради момичетата трябва да бъда силна.
Със Станимир не разговарях още няколко дни. После лека-полека му простих. Разбира се, нищо вече не е същото, жестоко ме боли, но приех факта, че неговият син съществува, че е част от него. Повечето от моите приятелки и близки не ме разбират. Упрекват ме и ми се чудят как все още съм със съпруга си, след всичко, което ми причини. Отговорът е прост – ако обичаш някого, намираш сили да му простиш и най-тежката обида. А аз си дадох сметка, че обичам Станимир и не искам да го загубя.
Наранената
Разкажете ни вашата история на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment