А имаше всичко и беше човек!
Сашо е приятелят, с когото бяхме съученици в техникума. Той сериозно закъса със здравето и това го промени, но причината за лошите ни отношения е друга. Имам го за брат и много ме боли за него.
Животът му тръгна наопаки още преди 15 години, когато се разведе с жена си. Тя беше единственият свестен човек около него. Бори се докрай за семейството си, но една млада блондинка направо му беше изпила мозъка. Беше надушила плячка и не искаше да я изпусне. Намести се в офиса, в кабинета, в колата и накрая в панталона му. Сашо принуди жена си и детето да се изнесат от апартамента, за да освободят място за нея. В началото беше грижовен баща, но постепенно заряза и сина, и жена си. Всичко, което изкарваше, профуквакваше за капризите и простотиите на любовницата си. Докато имаше за пилеене, беше добре, но бизнесът му се сви, парите свършиха и онази се изпари.
Сашо се потръшка, после реши, че това е животът, и продължи нататък. С никоя жена обаче не се задържаше дълго – всички минаваха, взимаха каквото може и си отиваха. Когато беше лишен от нежно присъствие, пак не оставаше сам. Около него все се навъртаха „приятели“ в нужда – един нямал къде да спи, друг го изгонила жена му, на трети му спрели тока за неплатени сметки, четвърти просто бил гладен и жаден… Странно – Сашо нито беше глупак, нито особено щедър, дори си падаше по авантата. Мислех, че само жени се остави да го доят като напращяла крава, но сбърках.
След първата му операция, докато беше в болница, най-често го посещавахме аз и жена ми. Докато тя го хранеше, все едно й е дете, го разсейвах с всякакви глупости. Навихме една самотна негова съседка да изчисти у тях, преди да го изпишат, а и после да го наглежда – срещу съответното заплащане, разбира се. На Сашо му беше стигнал акълът да задели някакви пари за черни дни. Лошото е, че и „приятелите“ му знаеха това. След втората още по-тежка операция му налетяха направо като чакали на мърша. Възползваха се, че е сам, объркан, особено под действието на лекарства можеше лесно да бъде манипулиран.
Как ли не го карах да спре да раздава ключа от дома си, пари, пълномощни, да не вярва на всеки закъсал, защото закъсалият е той. Предупреждавах го, че тези около него не са добри, просто добре го цедят. Той и досега вярва на тях, а не на мен. Бях се зарекъл да не се интересувам повече от него и да не стъпвам у тях, ама не издържах. От това, което заварих, сърцето ме заболя – къщата беше като оглозгана и в нея липсваше всичко, което можеше да се продаде. А по-празен поглед от този на Сашо не бях виждал. По едно време като че ли дойде на себе си и каза да отворя гардероба в спалнята, там имало каса, в която държал ценните неща, да взема пръстена на баща му и да го дам на сина му, за него бил. Като му казах, че касата е отключена и празна, той изрече само едно ‘Така ли?“ и отново заби поглед в тавана. Изобщо не реагира, като го попитах къде е портфейлът му, къде са картите, с които плаща.
Не знам кой е претършувал апартамента, но добре се е справил. Снощи Сашо ми се обади късно, за да се оплаче, че от два дни никой не бил ходил при него, нямал дори хляб, да не говорим за цигари. Побеснях и му казах, че кракът ми повече няма да стъпи у тях, но отидох до денонощния, напълних една торба с най-необходимите продукти и му ги занесох.
Боже, каква жалка картинка е този мой Сашо – имаше всичко и беше човек. Сега е една развалина. Изцеден и зарязан от така наречените си приятели.
Приятелят
Дошло ли е време да се разделите с най-добрия си приятел?
Add comment