С моята жена се разведохме по взаимно съгласие, просто не бяхме един за друг. Нищо не ни свързваше, освен детето. А детето го направихме случайно, на един купон в студентския град, когато всеки смята, че е задължително да се изчука с някого след полунощ.
Бях пийнал здравата и едва на сутринта стана ясно, че Мая е била девствена, затова се е дърпала и крещяла. Всъщност аз съм я изнасилил, както изглежда, и то пред куп свидетели. Веднага й предложих да се оженим, защото съм почтен мъж, пък и тя не беше момиче за изхвърляне – умна, сериозна, хубава. Мая явно не ме харесваше много, но родителите й, хора от провинцията, като разбраха, че е бременна, натиснаха с всичка сила – сватба, та сватба.
Още преди да подпишем, стана ясно, че с Мая сме два остри камъка. Тя беше меркантилна до мозъка на костите си, голям инат и с високо мнение за себе си. Дори след раждането на детето се дърлехме за щяло и не щяло, докато в един момент ми писна и си дигнах чукалата. Отказах се от нея и без колебание се разведох, но детето ми беше мило. Години наред живеех единствено и само заради сина си Любчо -да изкарам повече пари, за да има той за хубави дрехи, за курорти, за скъпи училища, за езикови курсове.
Мая междувременно се омъжи и новият й съпруг Гого – едно надуто богаташче, всеки път при среща се опитваше да ме чукне някак, че си изкарвам парите с много труд, докато той ги имаше накуп благодарение на баща си – шеф на голяма фирма.
Синът ми Любчо беше мило и кротко дете, обичаше ме и двамата се разбирахме чудесно. С желание ми идваше на гости, ходеше понякога и при баба си на село. Не се тръшкаше като някои деца за подаръци Не беше сметкаджия и изнудвач като майка си, която години наред водеше дела за по-висока издръжка, макар да виждаше, че изнемогвам. А когато Любчо стана студент, аз бях на върха на щастието.
Един ден, като влязох във фейсбук, забелязах, че Любчо беше променил фамилията си в профила. Ние сме Хаджи Станчеви, стара и хубава фамилия, а той се беше писал Василев, както се казваше вторият съпруг на майка му. Изтръпнах от лошо предчувствие. Обадих се веднага на бившата си съпруга и тя студено ми обясни с две думи, че синът ми приел да бъде осиновен от мъжа й. Изкрещях: „Но защо?!“ Отговорът й беше изпълнен със злоба: „Не ставай глупак, Гого има толкова много наследствени имоти и пари в банките! А ти какво имаш, какво ще му дадеш на Любчо – една гола фамилия ли?“
Още същия ден отидох при адвокат и се консултирах – оказа се, че съм безсилен, тъй като синът ми е пълнолетен и, както изглежда, го бяха насилили да се подпише, че е съгласен.
От този ден нямам сън и покой. Тя ми отне детето, но не знае какво я чака от тук нататък. Ще я накарам да съжалява, по всички възможни начини. Ако се наложи, ще платя на хора, които ще я следват по петите, ще я заплашват, ще я изнудват, ще я спъват на всяка крачка. Не само, че няма да й простя никога, ами луда ще я направя! Не знае с кого си има работа.
Станислав
Оная никаквица хойка и си вее байрака…
Add comment