Често и по различни поводи казваме: „Това не може да се случи на мен“. Оказва се обаче, че всичко може да се случи на всички.
Едва ли някой от присъстващите на изисканата сватба на Ели и Андрей е допускал, че само след няколко години перфектната им двойка ще се превърне в един мъж и една жена, които не се понасят. На тържеството бяха не просто красиви и щастливи. Те изглеждаха влюбени, отдадени един на друг. Затова не вярвах на нито една злобна дума, че Ели е просто сладка хитруша, която, преди да се хване със синовете, проучва добре бащите. Мислех, че подобна простотия не може да има нищо общо с истината и сигурно се ражда само в някой завистлив мозък. Макар че Андрей напълно пасваше на клюкарската версия – красив, млад, интересен, образован, амбициозен… и добре подплатен с парите и бизнеса на баща си. Той му беше поверил сериозна част от сделките и сметките си и Андрей ги управляваше с хъс и разум. За никого не бяха изненада нито парите, пръснати за сватбата, нито скъпите подаръци, нито луксът, нито едномесечното пътуване, с което започна семейният живот на Ели и Андрей.
Никой, дори най-заклетите врагове на клюките и сплетните, не остана равнодушен, когато гръмна новината, че богатият свекър се развежда и само три години след сватбата на сина си организира своята собствена. За нея беше похарчил дори повече, отколкото за сина си. Младата блондинка, която му стана жена, сияеше не по-малко от Ели. Не мога да си изкривя душата и няма да кажа, че освен щастлива, изглеждаше влюбена. Не, по-скоро беше доволна. Точно това се четеше и на лицето й, и във високомерната й усмивка, и в жестовете, с крито демонстрираше своето превъзходство.
Оказа се обаче, че между двете булки – на сина и на бащата, няма голяма разлика. Както във възрастта, така и в тънките сметки, които си бяха направили. Малко след като се зарадва на внук, бащата на Андрей се сдоби и с дъщеря. И тогава започна голямата семейна война. Ели реши, че на нея и на сина й им се полага повече, съюзи се със свекърва си и започна грозна война с новата жена на свекъра. Андрей се опитваше да озапти и двете, но не се справи нито с майка си, нито със съпругата си. Озлобени и амбицирани, те надминаха и най-лошите му очаквания. Номерата, които въртяха, естествено, вбесиха баща му. И той постъпи по най-лесния възможен начин – затвори кранчето и на бившата си, и на семейството на сина си. Всъщност най-невинен и най-потърпевш беше Андрей – беше достатъчно умен, за да усети как животът му – и личен, и професионален, се изплъзва от ръцете му. Бизнесът му зацикли, парите се стопяваха по-бързо, отколкото можеше да осъзнае, скандалите с жена му постепенно завзеха цялото време, което прекарваха заедно.
Само на пръв поглед беше абсурдно, че Андрей си отдъхна, когато една вечер завари апартамента си празен и тъмен. Това означаваше, че веднъж ще се размине с крясъците и претенциите на Ели. Означаваше обаче и друго – че тя си е отишла заедно със сина им. Никой и нищо не беше в състояние да я върне, може би само няколко сериозни финансови инжекции от свекъра. Но той – бесен на алчността й, не се върза на номерата й и не си отвори нито портфейла, нито сметките.
Андрей, който не допускаше, че на него може да се случи нещастие две в едно – да се намери на ръба на фалита и на развода, изведнъж проумя, че е съвсем като другите. Повярва, че наистина свършат ли парите, свършва и любовта. Може би не всяка, а онази, която е зачената от интерес и алчност.
Add comment