Искам да разкажа за своето най-голямо из­кушение на млади годи­ни – жените. Всъщност те и досега вълнуват мъжкото ми сърце.

В нашия малък пла­нински град бях един от най-хубавите и силни мъже. Бях семеен с две деца, работех в завод, където имах много ко­лежки. При толкова чужди жени един нор­мален мъж не може да издържи без любовна авантюра. А аз въртях не една, не две, ами цели три. Приятелите ми ме бъзикаха и често ми подхвърляха – „И три­те, дядо попе, и трите…“

Всичко ставаше през работно време, което за мен беше пла­ващо и когато поисках, можех да излизам от завода. А жените, с които се срещах, си измисляха причини да си тръгнат по-рано от работа – веднъж на зъболекар, друг път да приберат детето от детската градина или пък защото майстор щял да поправя нещо у дома им. Щом изли­заха от портала, се качваха в колата ми и хайде в близката го­ричка. Всеки ден ги редувах, но стана така, че на един рожден ден на колега се засякоха две от моите мадами. Ваня и Данчето дойдо­ха при мен и ме попи­таха с коя от тях ходя. Отговорих, че с Данче­то, и тогава Ваня ско­чи и започна да й ску­бе косата. Станаха за смях пред всички.

Жена ми дочула при­казки и ме попита пра­во в очите дали е вяр­но. Закани се, че ако е така, веднага щяла да ме напусне. Направих се на вярно куче и възкликнах: „Е, ако ис­каш остани без мъж за­ради едни селски клю­ки!“ Не знам дали ми повярва, но се кротна.

Така премина цялата ми младост – в страсти и изкушения. Това ми беше слаба черта в ха­рактера, която не мо­жах да преодолея.

Сега съм на повече от 70 години, овдовях, но си имам баба до мен. А ако някоя съсед­ка вдовица ми даде знак, пак бих изневе­рил. Такъв е животът – човек не се задоволя­ва с малко от онова, което му харесва. Мис­ля, че има и много дру­ги мъже като мен, но това да ни е кусурът.

Йордан от Б.

Какво ли не прави женската хубост – започва войни и причинява семейни драми