Останах вдовица с три малки деца – на 2, 4 и 6 годи­ни.

Докато мъжът ми беше жив, се справяхме с всич­ко, но когато почина, ми се наложи освен като магазинерка на половин ден, да започна работа и като до­машна помощничка, за да се справям с парите.

Попаднах в богато семейство, където трябваше да се грижа за домакинството на очарователен млад мъж и на бездетната, проклета мързелана, която беше не­гова съпруга. Тя не се сра­муваше да оставя из цяла­та къща мръсните си гащи, чорапи и сутиени, които аз трябваше да събирам и да пера внимателно на ръка, защото по нейните думи били много фини и не тряб­вало да попадат в перална­та. Мъжът й винаги ми оста­вяше повече пари от тези, за които се бяхме договори­ли, но тя винаги вземаше су­мата, която той оставяше отгоре, и ми плащаше до стотинката. А понякога има­ше и нахалството да ми реже от заплатата, ако не бях направила нещо по вку­са й.

Търпях, защото парите ми бяха адски необходими за децата. Изкушенията в голя­мата къща бяха много. За­почнех ли да чистя, намирах ту златна обеца на земята, ту уж забравена едра банк­нота на някой от шкафовете. Знаех, че оная кучка ги подхвърля нарочно, за да постави на изпитание чест­ността ми, затова не ги пи­пах.

Най-голямото ми изкуше­ние обаче се оказа Светльо моят работодател, съпругът на проклетницата Мая. Не смеех да си помис­ля за такъв мъж, но нищо не ми пречеше поне да си по-мечтая. Веднъж Мая си счу­пи крака и се наложи доста дълго да търпя непоносими­те й капризи. Като й свали­ха гипса, можах да си поема глътка въздух, защото тя реши, че след инцидента й се полага почивка, и зами­на. И когато идвах в къщата им, там винаги ме чакаше Светльо. Понеже свадлива­та му жена я нямаше, той стана особено щедър във възнагражденията, които ми даваше. Освен това за­почна да ме води до вкъщи с колата си и винаги носе­ше по нещо на децата – я лакомство, я играчка.

Един ден обаче прекра­чихме границата между ра­ботодател и служителка.

Погледите ни се срещнаха и не можехме да откъснем очи един от друг. А желани­ята ни станаха неудържими. Тъй като дълго не бях ляга­ла с мъж, бях като вулкана. Да не говорим пък за него, защото явно Мая – освен проклета – беше и студена жена.

Когато блажените ни дни минаха и тя се върна, за да не будим подозренията й, продължихме срещите си на място, където никой не мо­жеше да ни види. Любовни­ци сме цели две години. Оби­дите и прищевките на Мая вече не ме дразнят. Изкуше­нието и удоволствието да й го връщам тъпкано, като правя любов с мъжа й, са по-силни от съвестта ми. Пък и нито Светльо, нито аз иска­ме да прекратяваме връзка­та си, защото страстта ни е като пожар, който не можем да потушим.

Понякога съм си мислила дали пък няма да е по-доб­ре някой ден да напусне жена си и да се съберем да живеем заедно. Веднага след това обаче си давам сметка, че ако това се слу­чи, магията между нас ще изчезне.

Елена

7 секс правила, за да сте идеална любовница