В живота се случва и това – в началото на една връзка двамата да се разберат, че отношенията им ще са само ей така, за удоволствие, без обвързване. В повечето от случаите обаче единият от тях сякаш забравя предварителната уговорка, приема страстта за любов и започва да предявява претенции към другия. Пример за това са Ани и Виктор. Ето какво споделя Виктор:
С Ани се запознахме в един пиано бар. И двамата бяхме пийнали повечко и си тръгнахме заедно. Ясно беше, че това, между нас, е просто страст. Затова, когато се събудихме сутринта, направо й казах, че всичко ми хареса и ако иска, можем да продължим да се виждаме, но не като гаджета, а ей така – само в леглото, без влюбване, без обвързване, без всекидневни обаждания. Тя каза, че за нея това няма да е проблем, защото и без това нямала намерение засега да се обвързва сериозно с някого. Отдъхнах си, защото аз също не бях 
готов за сериозна връзка. Харесваше ми животът на самец, имах си приятели, имах си хоби, изобщо не ми беше до сериозно гадже, камо ли до семейство и деца.
Първите няколко месеца всичко беше наред. С Ани се виждахме веднъж или два пъти седмично и… толкова. Не я питах какво харесва, какво работи, от какво семейство е, просто защото не ме интересуваше. Тя обаче непрекъснато ме разпитваше за родителите ми, за работата ми, за приятелите ми. Отговарях й с по една дума и бързах да пренасоча разговора в друга посока.
В един момент обаче Ани сякаш превъртя. Започна да ми звъни всеки ден, докато бях на работа, и въпреки че й казах, че не е удобно да разговаряме, докато съм в офиса, тя не се отказа. А една вечер ми призна, че е много хлътнала по мен и ме обича. Припомних й уговорката ни – без обвързване и без признания в любов, и че е трябвало да ми каже по-рано какво изпитва, за да спрем всичко навреме. Казах още, че не искам да я наранявам, затова предварително поставих условията, а и тя ги прие. Ани се разплака, нарече ме безчувствен егоист и си тръгна. Не ме заболя, защото не се чувствах виновен – нали нищо не й бях обещавал! Тъкмо заспивах, когато тя ми се обади по телефона. Плачеше и ме молеше да останем заедно.
Ядосах се, но се постарах да бъда внимателен, докато й напомних още веднъж уговорката при първата ни среща. Тогава Ани изведнъж заяви, че ако я зарежа, ще се самоубие. Още веднъж й напомних, че не сме гаджета, за да я зарязвам – нито излизаме някъде заедно, нито познаваме родителите и приятелите си. Тя обаче си знаеше своето. Накрая, ядосан, й казах да прави каквото иска и й затворих телефона. След два дни ми позвъни някаква непозната жена. През сълзи ми обясни, че е майката на Ани. Дъщеря й направила опит за самоубийство и сега лежала в „Пирогов“. Оставила бележка, в която пишела, че не може да понесе мисълта да живее без мен. Вярвай, изправи ми се косата. Само това оставаше, да ме мъчи мисълта, че съм причина някой да посегне на живота си заради мен! Хукнах веднага към „Пирогов“. Току-що бяха извели Ани от интензивното. Като ме видя, цялата светна и промълви, че е знаела, че и аз не съм безразличен към нея. Замълчах. Когато отидох втория път при нея, тя ми каза, че ще я изпишат след седмица и попита кога ще се видим пак. Отговорих й уклончиво, без да й обещавам нищо. После ходих няколко пъти у тях и всеки път виждах в очите й надежда. Не искам да я лъжа, но не знам как да й обясня, без да я наранявам, че между нас не може да има нищо. Ще се побъркам, ако отново посегне на живота си, но и не мога да бъда с нея, защото обич от съжаление просто няма.
Add comment