Що за предателство беше това?

Навремето се омъжих по любов, но след години липса­та на дете започна да ме тре­вожи. Може би заради моята неувереност, без да разбера как и кога, обичта и разбира­телството между мен и Весе­лин изчезнаха. Брат ми и съпругата му Албена също не успяха да създадат своя рож­ба, колкото и да опитваха.

Ние с мъжа ми и двамата сме срамежливи и не давах­ме дума да се изговори да отидем на лекар, за да раз­берем какъв ни е проблемът. Албена обаче обиколи куп специалисти и категорично заяви, че причината не е в нея. Това съвсем смачка са­мочувствието на брат ми. От­ношенията в нашите семей­ства се обтегнаха и почти не се събирахме заедно, защо­то старите все стигаха до те­мата за внуците и ни разва­ляха настроението.

Една сутрин Веселин си тръгна, оставяйки писмо, че се нуждае от пълноценно се­мейство, каквото с мен нико­га няма да има. И снаха ми бе написала на същия лист няколко реда за сбогом до брат ми. Шашнахме се, като разбрахме, че Веселин и Ал­бена възнамеряват да зажи­веят заедно! Какво можехме да направим обаче? Брат и сестра се разведохме по вза­имно съгласие. Бившите ни половинки заминаха за сто­лицата и никой не знаеше какво става с тях.

След три години обаче ги срещнах в родния ни град и пребледнях от завист – Албе­на вървеше наперено с изду­то коремче, а бившият ми съпруг я гледаше влюбено и държеше на ръце детенце на около две годинки. Направих се, че не ги виждам. Обърнах се гърбом към тях, но продължих да ги следя в от­ражението на витрината на магазина, пред който стоях като закована.

Оттогава нямам миг покой. Изпитвам огромно желание да ги разделя, но не знам как. Нима с брат ми сме обрече­ни никога да нямаме свои рожби и пълноценното се­мейство, както го нарече на­времето бившият ми мъж, за нас ще остане неосъществи­ма мечта?

Бившата съпруга

Най-много боли предателството от близките