Години наред съм се чудела защо моята приятелка Наталия, не се развежда.
Мъжът й Евтим непрекъснато тормозеше нея и децата. Беше много богат, въртеше далавери и любовници, въпреки че не беше красавец, а тъкмо напротив. Тежеше над 150 кг, разплут и вечно потен. Жените се въртяха около него очевидно заради парите му, a той най-безочливо ги водеше у дома, щом жена му и децата не бяха там.
А когато си бяха вкъщи, крещеше, обиждаше и дори биеше Наталия и двамата им сина за щяло и нещяло. Непрекъснато им натякваше, че ако не е той, ще ядат сух хляб, ще стоят на тъмно и на студено. Тя с нейната „смешна“ професия (Наталия е рентгенов лаборант) трябвало краката да му целува, че си живеела като царица. Всъщност „царицата“ му беше слугиня и болногледачка, защото малко след 40-те Евтим успя да хване подагра, дископатия, артрит, високо кръвно и какво ли не. Въпреки болестите си той пазаруваше и нагъваше килограми меса, колбаси и филета, кашони с уиски и вино и вечно правеше забележки на Наталия, че си давала парите за глупости като плодове и зеленчуци. Сготвеше ли постна манджа, той й се подиграваше, че направила гарнитурата, а забравила за яденето.
Наталия често идваше у дома и плачеше от него, обаче се боеше да подаде молба за развод, макар да живееха в апартамент, който родителите й бяха построили и все още се водеше на тяхно име. Старите имаха и друг, където живееха. Поне беше сигурно, че тя и момчетата няма да останат без покрив над главата. Истински сатана, Евтим така й беше взел страха, че ако реши да са развежда с него, той ще й отнеме синовете, ще я оплюе в съда и ще я изкара пълен боклук, че тя търпеше и не смееше гък да му каже. Стройна и хубава жена, Наталия беше много свестен човек и макар че доста мъже се заглеждаха подир нея, продължаваше да бъде вярна на тиранина у дома.
Когато двете им момчета станаха пълнолетни, вече студенти, Наталия неочаквано започна връзка със свой колега. Той сякаш й даде кураж и сили и тя реши, че е крайно време да се раздели със съпруга си. Още повече че Евтим отдавна си беше построил мезонет, в който обаче не живееше, а даваше под наем. Наталия му предложи да си вземе колата и всичко свое, обеща му, че няма да има претенции към огромното му жилище, и поиска да се разберат като хората, и да се разделят по взаимно съгласие На Евтим не му се искаше да пропусне да вгорчи още живота й, но явно си направи добре сметката и накрая се съгласи. Тогава обаче започна да изнудва синовете си – ако не отидат да живеят при него, ще им спре кранчето и няма да им плаща таксите за университета, ще ги лиши от джобни. Само че момичетата набързо си намериха работа и категорично предпочетоха да останат с майка си.
Оттогава минаха доста години. Неотдавна случайно срещнах една братовчедка на Евтим, която каза, че бил много зле. Бил почти 200 килограма и не ставал от леглото, пенсионирал се по болест и жените вече не стъпвали у тях. Тя се грижела за него, обаче той, нали си бил стиснат, вечно я дебнел да не изяде кренвирш от хладилника му или – не дай, Боже – да си свари кафе. Плащал й мизерни пари, но жената била безработна и била принудена да го търпи, обаче нямало да е за дълго.
Преди да се разделим, ме попита за Наталия и момчетата, предаде им поздрави и каза – е, понякога дяволът сам пада в собствения си пъкъл.
От лакомия останах без работа
Add comment