Толкова се напатих на младини от опустошител­ни големи любови, че като станах на 30, на рожде­ния си ден си казах: „Милено, стига вече чувства, сълзи и сополи! Намери си един подходящ мъж и се омъжи по разум, не по любов.“

Майка ми, с която то­гава споделях всичко, одобри този замисъл, защото и на нея й беше омръзнало да ме гледа съкрушена от поредната любовна драма. Но именно тя ми подска­за най-важното: Този, когото ще избереш, трябва да те обича, да те носи на ръце, да ти пада в крака­та.“ Отне ми три години да го намеря. Беше мой съсед, сериозен човек, с висше образование, с не лоша професия. На външен вид – банален мъж, на кого­то трябва да се припомня да си лъска обувките и да си мие косата през три дена. Знаех, че отдавна ме харесва и въздиша подире ми, тъй че не ми коства­ше кой знае колко да му завъртя главата.

Оженихме се и още първата седмица разбрах, че съм направила голяма грешка. Когато не обичаш един човек, твърде скоро той започва да те дразни. Непрекъснато се натъквах на неща, които ме караха да избухвам: защо си бърше мазните ръце в пешкира в кухнята, защо пропуска тук-там нео-бръснати „островчета“ по лицето си, защо не спус­ка капака в тоалетната, защо след секс връзва презерватива на възелче и го пуска на паркета, защо пипа уличните куче­та. А непрекъснатото му желание да ме докосне, да ме погали, да ме целу­не и ако му позволя – да ми бръкне под полата, на­право ме влудяваше и го отрязвах: „Абе, ти друга работа нямаш ли си? Само за това ли мислиш! Стига си ми се пречкал в крака­та, гледай си работата!“ Крещях му постоянно, но вътрешно се срамувах от тези изблици, защото зна­ех от опит – така се държат хората, когато са влюбени. А аз не бях. Да, той беше луд по мен и с лекота под­минаваше моите забележ­ки и лоши настроения. От това обаче ми ставаше още по-зле. На фона на неговото добродушие аз изглеждах все по-злобна, проклета и невъзможна за семеен живот. Исках бана­лен брак, в който да не страдам. Е, намерих си такъв – защо тогава нервничех, защо се заяждах с мъжа си, защо го от­блъсквах непрекъснато, а когато вече нямаше как, го изтърпявах като гъсеница, полазила по ръката ми. Но как се прави секс без лю­бов? Знам, че има хора, за

които това е нормално, просто се преструват пет­найсетина минути, какво толкова. Аз обаче се чув­ствах прецакана, използ­вана, омерзена и вбесена. След секс отивах в баня­та и се сапунисвах по ня­колко пъти. Взех дори да си въобразявам, че съпругът ми мирише лошо.

Оплаках се на една при­ятелка и тя съчувствено каза, че има само един начин да се отърва – ако той се влюби в друга. Вед­нага и много горещо под­крепих тази идея, която тогава ми се струваше фантастична. Е, случи се. Той се влюби тъкмо в тази моя невзрачна неомъже­на приятелка, с която спо­делях всичко. И веднага подаде молба за развод -не беше от хората, дето лъжат, мамят и се пре­струват.

Междувременно бях ро­дила вече дъщеря ни и съвсем реално виждах глу­постта си – щях да остана с дете на ръце, без мъж, на когото да се надявам за помощ и подкрепа, с неси­гурна издръжка и с отвра­тителната мисъл, че сама си обърках живота. Опитах се да го спра, но не успях -той търпеливо ми изреди милион случаи, когато съм му доказвала, че не го оби­чам и че едва го търпя.

Днес дъщеря ми е вече на 19 години и аз непрекъ­снато й повтарям, за да я предпазя: „По-добре е все пак ти да обичаш, да зна­еш. Защото любовта, дори и несподелена, е едно пре­красно преживяване!“

Милена

Измъкни се от омагьосания кръг на несподелената любов

4 години живях в самота, а не знам още колко по 4 ми остават