След като преди 2 години се разведох, си взех квар­тира, една гарсониера в „Люлин“, близо до метрото.

Попаднах на добри съседи – Цонко и Марияна често ме канят да изпием по ракия вечер след работа. Аз пък в събота правя по някой слад­киш и ги викам на кафе у дома. Те са много свястно семейство, поне така си мислех, защото не ги бях чувала да се карат. Сигур­на съм, защото в панелките не може да остане нещо скрито-покрито.

Преди седмица се зася­кохме с Цонко пред асансь­ора. Беше нарамил голям сак и ми каза, че го прати­ли за 10 дни в командиров­ка. Предприятието им има­ло станция край язовир Доспат и трябвало да се постегне за сезона. Поже­лах му успех и се разделих­ме.

Имах ужасно тежък ден, скарахме се с една колеж­ка в службата. Вечерта не можах да мигна – коя от нас беше права и как да опра­вим кашата. По едно време разбрах, че няма да заспя и излязох на балкона да изпуша една цигара. Тогава чух от съседния апартамент странен шум. В първия мо­мент се усмихнах – явно съседите правеха секс на отворена врата. После оба­че се сетих: нали Цонко беше в командировка! Ос­лушах се и чух гласа на Ма­рияна, но мъжът със сигур­ност не беше нейният. Боже, бях станала неволен свидетел как тя кръшкаше на Цонко, при това още първата нощ след замина­ването му.

С колежката се одобрих­ме на другия ден, обаче безсънието ми продължи. Два дни и две нощи се чу­дех какво да правя – да кажа ли на съседа, или да си трая. В края на краища­та предпочетох да мълча, нека сами се оправят. Може да го наречете жен­ска солидарност, пък и знам ли какво е правел Цонко край язовира.

Съседката

Каква е цената на изневярата