С Вера се запознах преди година в интернет. Разбрах, че е от моя град, нещо ми подсказа, че точно на нея трябва да се обадя.
Записах телефона, помислих 5-10 минутки какво точно да кажа като за начало и звъннах. Отсреща чух мил и топъл глас. Поговорихме си малко и се уговорихме вечерта да се видим преди градското кино. То кино отдавна няма, но обикновено там си уреждам срещите с приятели, понеже има няколко капанчета. Като я видях да се задава насреща ми, онемях. Вера наистина беше красива жена. Не знам как мъжът й я е изпуснал навремето. В случая обаче мен това ме устройваше. Търсех си разведена или вдовица. Аз съм ерген.
Пихме по кафе, после по две бири и се разбрахме отново да се видим, но вече у дома. Аз нямам проблем с жилището – живея в къща на втория етаж. На първия е брат ми със семейството си. Родителите ни починаха отдавна.
Когато Вера дойде за пръв път вкъщи, каза, че добре съм се устроил. Нищо не ми липсвало. И бяла техника си бях взел, и обзавеждане за хола и спалнята – почти нови. Казвам почти, защото ги купих на безценица от един приятел, който се изнесе в Канада. По едно време на втория етаж се качиха брат ми и снахата. Те също искаха да се запознаят с Вера и всичко мина добре. Пийнахме, хапнахме, Верчето беше направила много вкусна баница, а снахата – салата и сладки. Вечерта предложих на новата си позната да остане, но тя отказа. Синът й щял да идва на гости, той вече си имаше свое семейство. После се виждахме още много пъти, вечер се чувахме по телефона и си пишехме дълги есемеси. Докато не усетихме и двамата, че няма смисъл да я караме на – аз у вас, ти у нас. Време беше да се съберем под един покрив, нали и двамата точно това искахме. И по-удобно беше тя да дойде при мен. Речено – сторено.
Още на втората седмица, след като тя се пренесе в къщата ми, брат ми ме зарадва с добра новина. Намерил купувач за една от нивите на мама, която отдавна се опитвахме да продадем. Парите, естествено, с него щях да ги деля, като с моята половина ми се искаше да обзаведем къщата наново, според вкуса на Верчето. А каквото остане – да отидем на една хубава екскурзия до Турция или Гърция. Тя обаче се запъна като магаре на мост. Каза, че е глупаво да харчим готови пари за чужбина. По-добре било да купим това-онова за къщата, а другите да ги сложим на влог, да имаме бели пари за черни дни, дето се вика. Ядосах се, че ми нарежда какво да правя със своите пари, но си затраях. Само след седмица ми сервира, че открила сметка в банката на името на двамата. Това вече ми отвори устата. Развиках й се, че и аз съм човек и имам нужда от глезотийки, ако екскурзията може да се нарече глезотия. Че аз последно съм пътувал след казармата, ходихме с едни приятели до Силистра и Тутракан, и това беше. А и понеже си падам малко инат, си навих на пръста, че ще си поживея. Пък тя ако иска да идва с мен. Не може така да се разпорежда с парите на мама. И се записах на екскурзия до Дидим, Турция. Сам. Тя пощуря. За пръв път я чух така истерично да крещи. Нареждаше дума след дума и въобще не ми даваше да се включа в диалога. Ама какъв ти диалог, то само тя приказваше. Не вярвала, че съм способен да направя нещо сам, без нея. В семейството било редно нещата да се обсъждат, ама аз нали не съм имал никога такова, съм нямал навици. Тегли ми една и каза, че явно трябва да се разделим, щом действам самосиндикално. Аз на свой ред й казах да върви където си иска, щом така е решила, и че няма да я спра.
Изнесе се, а като й звънях по телефона, не вдигаше. Ей тъй, от нищото тръгна скандалът, и така си и остана. Не се спогодихме и се разделихме.
А до Дидим аз и без това не успях да отида. Успах се, изтървах автобуса и парите изгоряха.
Стойчо
Палавата вдовица се оказа ненаситна
Add comment