Не съм подозирала, че обичам такова животно. Вече никога няма да е същото…
Толкова съм нещастна и объркана, че дори не знам защо пиша това писмо. Може би защото сте единствените, пред които мога да разголя душата си и да излея болката си. Само ви моля да запазите анонимността ми. Не бих искала родителите ми или колегите да разберат. С Краси живеем на семейни начала вече 7 години. Имаме дъщеричка на 5. Нищо не ми е липсвало, винаги съм мислела, че той е голямата ми любов, бях обичана и го обичах. Разбирахме се, никога не сме се карали. Смятам, че бракът е чиста формалност и не той свързва двама души, а дълбоките чувства и уважението, каквито ние изпитвахме един към друг. Докато се случи тази гадост.
Родителите ми бяха взели момиченцето ни при себе си за седмица, защото в градината много деца бяха болни от грип и не искахме и Паола да се разболее. Една вечер се върнах след ужасен ден в работата. Главата ме болеше, направо имах чувството, че ще се пръсне. Бях се скарала с една колежка, а най-вече се притеснявах, че ще има съкращения и може да остана на улицата. Мъжът ми се върна доста почерпен, макар че обикновено не го прави. Пие само по празниците, и то умерено.
Тогава му беше весело, защото на негов колега се родил син и занесъл няколко бутилки. Явно бяха прекалили. Надявах се да поговоря с него, а той се нахвърли на яденето като невидял и без да си вземе душ, ме повлече към спалнята, искал да правим секс, макар на мен да не ми беше до това. Краси винаги е бил хиперсексуален, а аз не съм от най-страстните в леглото. Като прибавим и главоболията, които имах, щеше да ми е по-приятно по-скоро да се гушна в него, да поплача на рамото му, а не да задоволявам животинския нагон/който го владееше в момента и направо го беше заслепил. Затова започнах да се дърпам, повтарях му да ме остави, дори се разплаках, но той сякаш не ме чуваше. Започна да ми крещи, че постоянно съм му отказвала, че съм се правела на селянка и скоро щял да си хване любовница. Беше ме сграбчил за ръцете и ме стискаше до болка. Накрая ме хвърли грубо на спалнята, разкъса дрехите ми и легна върху мен. Колкото и да се опитвах да се измъкна, ми беше невъзможно. Изнасили ме по най-гнусния и брутален начин, след което захърка като свиня.
Известно време лежах и само тихичко скимтях, сякаш през мен беше минал валяк. После станах и с часове стоях под душа, без да мога да измия цялата гадост по тялото и най-вече в душата си. Докато водата ме обливаше, си мислех какво да направя, дори ми мина през ума да се нагълтам с хапчета или да си прережа вените, но ме спря мисълта за Паола.
На сутринта Краси дори не си спомняше какво беше направил. Като видя, че съм си събрала багажа, учудено ме попита къде ще заминавам. Всъщност мисля, че това беше театър от негова страна, за да се оправдае с пиянството си. Като му казах, че няма да му простя насилието и не мога да живея повече с него, започна да ми се извинява и да ме моли за прошка. Извади дрехите ми от саковете и ги върна в гардероба. Стана толкова мил и внимателен, колкото никога не е бил. И така е вече втора седмица. Всяка вечер ми носи цветя, върши всичко у дома, а аз само седя и гледам в една точка. Помолих нашите да задържат детето още известно време под претекст да го опазим здраво. Дори не им споменах, че нещо се е случило. Нямам сили да им призная.
Не знам какво да правя, иде ми да убия него или себе си. Когато ме докосне, едва се сдържам да не повърна. Не съм подозирала, че обичам такова животно. Сигурна съм само в едно – вече никога няма да е същото. Чудя се как ще живеем по-нататък. Мисля, че няма да издържа. Ще се подпиша като
Една нещастна жена
С по-малката ми сестра се влюбихме в едно и също момче
Add comment