Когато бях в прогимназията, в нашия 7 „А“ клас дой­де Ваня. Вече бяхме във възрастта, в която се заглеж­дахме по момичетата и всички момчета забихме по­гледите си в нея.

Тя беше мургава като мулатка, с го­леми сини очи. Гъстата й кестенява коса беше спле­тена на две дебели плитки, които се спускаха до кръста, а тялото й – изваяно като статуя на богиня. Още след първия час се струпахме около нея да я раз­питваме откъде идва. Каза ни, че баща й постъпил на работа в рудника. Бяха ги настанили във ведомстве­ните жилища на миньорския квартал.

Няколко дни след пристигането й по-нахалните момчета налетяха да я опипват. Тя, без да изпада в истерии, отблъскваше мераците им. И аз я гледах с желание, но по-отдалече. Двамата бяхме в театралния кръжок на учили­щето. Заниманията ни почти винаги завършваха по тъмно. Веднъж й предложих да я изпратя до тях и тя се съгла­си. Пред блока им имаше пейка, предложих й да сед­нем, да поприказваме, но не знаех какво да й кажа и спон­танно промълвих:

– Ваня, влюбен съм в теб…

– Откога го разбра? – нео­чаквано ме попита тя.

– Откакто те видях за първи път! – отвърнах й смутено аз.

Прегърнах я, а тя не се от­дръпна и тогава усетих сла­достта на първата целувка. След неочакваното преживя­ване се разделихме, но още на следващия ден пак я из­пращах и пак се целувахме.

Когато завършихме осми клас, се записахме в гимназията в окръжния град. Квар­тирите ни бяха наблизо. Една студена зимна нощ Ваня ме допусна за първи път в квар­тирата си – мизерна стая в приземен етаж. Вътре имаше само легло, стара маса и един котлон, на който си гот­веше и се топлеше. Пълна мизерия! Тя изпитваше не­удобство, което предаде и на мен, но като започнахме да се целуваме, а после се вмъкнахме под старото из­покъсано одеяло и вплетох­ме телата си, притеснението ни бързо отмина. Останах да спя при нея и тя ми разказа, че баща й получавал голяма заплата, но всичко пропивал и тя живеела от оскъдните пари, които майка й успява­ла на скрие и да й даде. Не изпитваше омраза към него въпреки лишенията, на кои­то той я подлагаше. И моите родители не бяха богати, но гледаха прасе, пи­лета, кокошки. Започнах да нося в квартирата й каквото ми даваха на мен – яйца, ня­кой суджук, консерви. Живе­ехме заедно и мечтаехме за­едно за бъдещето си. Тя ис­каше да стане адвокат, да помага на хората. Вероятно е била искрена, защото тога­ва хонорарите на адвокати­те не бяха толкова големи като сега. Обичахме се, лю­бехме се и не усетихме кога завършихме. Разбира се, тя беше моята дама на абитури­ентския бал, макар и с пре­кроената булчинска рокля на майка си.

Вече правехме планове да следваме заедно в столица­та, но като гръм от ясно небе само месец след бала Ваня се омъжи за един инженер, десетина години по-възрас­тен от нея, който беше напра­вил бърза кариера и натру­пал добро състояние. Все едно ме бяха ударили с чук в главата. Не спирах да се пи­там -дали едновременно сме я любили с инженера?

Слава Богу, младостта бързо прогонва разочарова­нието. Скоро я забравих и тръгнах по своя път. Завър­ших, направих фирма и завъ­ртях бизнес. Веднъж имах сериозен проблем с неразплатени сметки. Бях подписал договор, но ответната стра­на все се изплъзваше и не можех да си получа парите, а сумата беше доста солид­на. Тогава мой познат ми предложи да ме запознае с адвокатка от столицата, чии­то услуги ползвал и останал доволен. Уговорихме си сре­ща и пристигнахме в урече­ния ден и час пред офиса й. Тя още не беше дошла. По­чакахме няколко минути, ко­гато до нас спря джип, голям като камион. И от него слезе Ваня! Беше много промене­на, облечена в марков кос­тюм и ухаеща на скъп френ­ски парфюм, обаче големите й сини очи, които огряваха мургавото й лице, не можех да сбъркам. Познах я ведна­га, но си замълчах. Прияте­лят ми ме представи и тя се направи, че се виждаме за първи път. След това влязох сам в офиса й, а той тръгна по свои дела.

Ваня ми предложи да сед­на, наля ми чаша уиски и ме попита дали не й се сърдя. Отговорих й, че няма за как­во, нали всеки сам избира житейския си път. После пре­минахме към деловата част, тя се запозна с документите и ми каза, че проблемът ми ще бъде решен. Накрая ме покани вечерта на ресто­рант.

Още като вдигнахме първия тост, ми каза, че ни­кога няма да забрави топли­ната на оня мизерен котлон с открити реотани, на които си пържехме яйцата, които аз й носех от нашите кокош­ки. После ми сподели, че вече е разведена и няма ни­какви ангажименти. След ре­сторанта ме заведе в скъпия си мезонет, където се опитах­ме да изживеем ония миго­ве от младостта. Е, изживях­ме ги, беше ни хубаво, но не съвсем същото.

На другия ден, докато пъту­вах към родния си град, си мислех по какъв начин моя­та първа любов беше постиг­нала всичко това? Дали беше използвала тялото си, ума си, или и двете заедно? Раз­бира се, нямаше как да от­крия отговора. Примирих се с обяснението за предначертанието на съдбата.