Един братовчед на мъжа ми ни покани да посрещнем Новата година при него – живее сам в планинско село и гледа животни.
Преди две години и той, и съпругата му останали без работа. Тя заминала в Италия да се грижи за възрастни хора, а той направил малка ферма. Горе-долу свързвал двата края. Каза нищо да не носим, щял да заколи младо прасе, имал вино и ракия. Ние, разбира се, не тръгнахме с празни ръце. Напълнихме чантите с плодове, водка, уиски. Тръгнахме рано, за да му помагаме, но като пристигнахме, прасето вече беше разфасовано и големите късове окачени на метални куки. Моят го пита защо не ни е изчакал да му помогнем, но братовчедът с гордост започна да разказва как сам се е справил.
Седнахме в трапезарията. В камината горяха дебели дърва, той ги отмести настрани с машата, сложи скарата да се опали и започна да мята парчета месо и черен дроб. Ние се нахвърлихме да ядем и пием като невидели. И действително не бяхме вкусвали от години съвсем прясно месо. От време на време полягвахме на миндерите, за да си починем, и пак започвахме. Дочакахме Новата година, отворихме шампанското, целунахме се и си пожелахме все хубави неща да ни се случват. Хванахме се на Дунавското хоро и обиколихме няколко пъти стаята.
Както си играеше, съпругът ми падна и направо заспа. „Повечко му е дошло на братовчеда, но се случват такива работи, когато на човек му е хубаво. Да го занесем в стаята“ – предложи домакинът. Повдигнахме съпруга ми, завлякохме го в стаята и го положихме в широкото легло. Свалих му обувките и го завих, както си беше с дрехите. Извиних се на домакина, че ще трябва и аз да си лягам. Той направи изражение на много обиден, започна да ме убеждава, че не бива да го оставям сам поне на Нова година, защото винаги бил сам. Неудобно ми стана и се върнах с него в трапезарията. Седнахме отново на масата и той предложи по едно уиски за освежаване. Наля чашите, вдигнахме пак наздравица да ни се случват хубави работи, целунахме се, но тоя път не по бузите. Изчервих се. По телевизията вървеше еротичен филм, който той изкоментира: „Гледай какви работи правят хората! Тя и моята там, в Италия, кой знае с кого се въргаля сега. Ама какво да правя, като така се случи. Казват, че който направи сефте с чуждо в началото на Новата година, ще му върви добре…“
Хвърли ми един разсъбличащ поглед, стана от масата и ме награби. Последната чаша с уиски ме направи податлива на такива неща. Завлече ме в другата стая. На пода беше просната меча кожа. Съблякохме се и се строполихме върху нея… И така изкарахме до зазоряване. Взех дрехите си и отидох при съпруга си, завих се гола с юргана и съм заспала. Към обяд моят се събуди. Пита ме защо той е с дрехите, а аз съм гола. Разказах му набързо как е припаднал от преливане, как съм го сложила в леглото, как съм се съблякла и съм го чакала цяла нощ да се събуди… Той измърмори със съжаление: „Стана тя, каквато стана, ама нали никой не ни видя…“
Бях съгласна – аз повече от него се страхувах някой да ме беше видял какво правех върху мечата кожа.
Защо любовта е на косъм разстояние от омразата?
Add comment